Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени в Наказателно-процесуални кодекс. Промените целят въвеждането на мерки за значително ускоряване на наказателния съдебен процес, ефективно правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи на властта, въвеждане на незабавно изпълнение на присъдите, за да бъде предотвратено бягството от правосъдие, както и допълнителни гаранции за защита на жертвите на престъпления.

Мерките за ускоряване на наказателното производство включват разширяване на приложението на бързото производство за 14 дни, бързо правосъдие и по инициатива на пострадалите, въвеждане на дистанционен разпит на вещо лице. Предвижда се също въвеждането на разпоредително заседание, в което ще се решават окончателно въпросите относно допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство. Създава се и разпоредба, която задължава съда да обявява в какъв срок ще е готов с мотивите към присъдата си.

Новите текстове, насочени към слагането на край на бягството от правосъдие, предвиждат задължение за касационния съд да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение при ефективно лишаване от свобода. Така се свеждат до минимум възможностите за укриване на осъдените на затвор лица. Тромавата процедура в момента води до голямо забавяне между влизането в сила на присъдата и изпълнението й и става причина за множество бягства от ефективно изтърпяване на наказанието.

Мерките за обезпечаване на качествената работа по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта, се следят с особено внимание и от обществото, и от партньорите в Европейския съюз. С оглед компетентността и по-голямата специализация на Специализирания наказателен съд да решава дела с висока правна и фактическа сложност, проектозаконът предвижда той да гледа корупционните престъпления, за които са привлечени под отговорност народни представители, министри, председатели на държавни органи, създадени със закон или с постановление на МС, националното и териториалното ръководство на Агенция „Митници”, членове на Управителния съвет на НАП и териториалните директори, областните управители и заместниците им, магистратите, членовете на ВСС и инспекторите, както и служителите в Инспектората на ВСС.

Промените в НПК целят още защита на жертвите на престъпления по евростандартите и изключване на паралелните наказателни производства – в България и в друга държава от Европейския съюз.

Законопроектът е изготвен от Министерството на правосъдието в работна група с участието на представители на прокуратурата, съда и адвокатурата и е обсъден на заседание на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. С измененията се изпълняват очакванията на обществото за реформа в българския наказателен процес, който е един от най-формализираните в ЕС. Пряка последица от него са поредицата осъдителни дела за бавно правосъдие в Европейския съд по правата на човека.