„През ситото на времето” се казва новата изложба на Севда Драгнева, която ще бъде представена в Арт галерия "Маркони" във Варна. Вернисажът ще бъде на 2 юни от 18:30 часа, съобщиха организаторите за Moreto.net.

Севда Драгнева винаги се е чувствала раздвоена между реализма и концептуалното...И в тази изложба между преливащите от цветни композиции акварели се откроява колажът, носещ заглавието й. В едната половина на пясъчния часовник виждаме: „Жената кокетка“ – „Вирсавия“ на Рубенс, който е предал в творбата си своят идеал за истинска красота, а нея той намира в женствеността и жизнеността на Вирсавия. Именно това е неговият идеал за красива, пленителна и покоряваща женска фигура; „Светската жена“– „Мона Лиза“ на Леонардо, с право е определяна като символ на загадката на емоциите и „Жената майка“- „Сикстинската мадона“ на Рафаело, чието лице е въплъщение на античния идеал за красота, изумително съчетание на тленното и свещеното, на човешкото и духовното, святото и греховното.

В долната част на пясъчния часовник властва Пикасо и „Госпожиците от Авиньон“. Идеалът за красота е приел кубистична форма, идеалът за духовно излъчване е сринат до бордеите. „Превратната точка в развитието на модерното изкуство“, както наричат творбата, на мнозина, включително Матис и Брак, действа отблъскващо. Представена за първи път през 1916 година, тя не получава положителни отзиви от критиците. Днес, нейната популярност е равна на тези, от горната част на пясъчния часовник.

Всеки може сам да подложи на собственото си сито, онова, което ежедневно ни залива, като информация, послания, естетически и морални модели. Севда предлага да експериментираме. Нейният отговор аз съзирам в къпещите се в естествената си багреност и неподвластна на времето красота – цветята. Божиите творения не позират, не кокетират, не ни примамват с превъплъщения и роли. Дори и в нарочени, аранжирани композиции избрани от художника, те запазват своята непринудена естествена, пленяваща красота.

Изложбата може да бъде видяна до 13 юни.