Древни скали в Австралия навеждат на мисълта, че ранната Земя била безплодна пустош и че по-голямата част от повърхността ѝ била залята с вода, съобщи ЮПИ. Преди 4,4 милиарда години в тази голяма морска шир имало само няколко малки острова.

Учени определили състава на ранната Земя, анализирайки песъчинки от минерала циркон, уловени като в капан в древен пясъчник. Става въпрос за най-древните открити от учени скални фрагменти.

"Изследването ни разкрива, че не е имало планини, нито сблъсъци между континенти през първите 700 милиона и повече години от съществуването на нашата планета“, казва експертът по науките за Земята Антъни Бърнам от Австралийския национален университет.

„Резултатите показват, че е налице голямо сходство с циркона от видове скали, които преобладавали през следващите 1,5 милиарда години. Следователно на Земята е било нужно много време, за да се превърне в планетата, която познаваме", допълва Бърнам.

За геолозите и експертите по науките за Земята песъчинките циркон са онова, което е ДНК за палеонтолозите.

Учените могат да свържат състава на циркона с различни видове скали и магма, пресъздавайки геоложките условия през първото хилядолетие от съществуването на Земята.

Тъй като цирконът е създаден от разтапяне на древни вулканични скали, те служат като доказателство за значими магмени събития.

"Разтапянето на седименти е характерно за големи сблъсъци между континенти, като онзи, довел до формирането на Хималаите. Изглежда, че подобни събития не е имало през тези ранни етапи от съществуването на Земята", отбелязва Бърнам.