На фона на предстоящата среща на ООН в Бон, целяща оптимизиране на правилата за прилагане на Парижкото споразумение за климата от 2015 г., залозите никога не са били по-високи.

Ето някои конкретни цифри, илюстриращи рисковете от глобалното затопляне:

1,1 градуса

През 2016 г. средната температура на повърхността на Земята достигна рекордно ниво за трета поредна година от началото на записите през 1880 г. Средната глобална температура беше с около 1,1 градуса по Целзий (1,98 градуса по Фаренхайт) над прединдустриалните нива и около 0,06 градуса над предходния рекорд, определен през 2015 г., според Световната метеорологична организация (WMO). XXI век вече е записал 16 от 17-те най-горещи години. Арктическият морски лед се сви до 4,14 милиона квадратни километра през 2016 г. - второто най-ниско ниво след 2012 г., когато достигна 3,39 милиона квадратни километра. Арктическият океан може да остане без лед още през лятото на 2030 г. В някои точки на руска Арктика температурите са с 6 до 7 градуса по-високи от средните в дългосрочен план. В другата крайност на света, Антарктида, морският лед достигна най-ниската си степен, записан някога от сателитите в края на лятото. В същото време ледниците на висока надморска височина спадат през 2015 г. за 36-та поредна година.

400 части на милион

Атмосферните концентрации на трите най-мощни парникови газа - въглероден диоксид (СО2), метан (CH4) и азотен окис (N2O) - достигнаха нови висоти през 2016 г. Така количеството на CO2 в атмосферата надхвърли 400 части на милион (ppm). Повечето учени в областта на климата са съгласни, че концентрациите на парникови газове в атмосферата трябва да бъде ограничена до 450 ppm в борбата за ограничаване на средното глобално затопляне с до два градуса по Целзий (3.6 градуса по Фаренхайт). Това е границата, заложена в Парижкото споразумение преди две години. Очаква се емисиите на парникови газове, произведени от изкопаеми горива, да са останали стабилни през 2016 г. за трета поредна година, дори и с растежа на световната икономика. Но за да останат в целта от 2 градуса, те трябва да намалеят. Междувременно учените предупреждават за необяснимо покачване в нивата на метана, който има далеч по-силен ефект на затопляне от CO2 в атмосферата.

70 милиметра

Повишаването на морското равнище, причинено от топенето на леда и сгряването на водата, продължава и вероятно ще се ускорява, според скорошен доклад. Средното ниво на океана е било 70 милиметра (2,75 инча) по-високо през 2015 г., отколкото през 1993 г., като през десетте години до 2015 г. се е увеличавало с 30% по-бързо в сравнение с предходното десетилетие. Скоростта сигурно ще се засили, тъй като ледниците се топят осезаемо, застрашавайки домовете и поминъка на десетки милиони хора в ниско разположените райони по света. Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ съобщи през януари, че средното световно морско равнище може да бъде между 0,3 и 2,5 метра по-високо до 2100 г.

Екстремни събития

Според Световната метеорологична организация (WMO) е възможно "да се демонстрира ясно наличието на връзки между предизвиканото от човека изменение на климата и много случаи на екстремни събития с голямо въздействие, по-специално горещи вълни". Броят на свързаните с климата екстремни събития - засушавания, горски пожари, наводнения, големи бури, се удвои от 1990 г. насам, твърдят някои изследователи. Интензивността на тайфуните, които нападат Китай, Тайван, Япония и Корейския полуостров от 1980 г. насам, например, се е увеличила с 12% до 15%. Природните бедствия ежегодно нанасят щети на около 26 милиона души на света, твърди Световната банка, и причинява годишни загуби от около 520 милиона долара (473 милиона евро).

1 688 вида

От 8 688 вида животни и растения, които са включени в списъка на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), 19% или 1 688 вида са застрашени от изменението на климата. Големият бариерен риф на Австралия претърпява безпрецедентна втора поредна година на избелване поради затоплянето на моретата и учените са предупредили, че части от него никога няма да се възстановят.