В Румъния и България децата, които никога не са ползвали интернет, са 30%. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на международен младежки форум "Бъдеще за труда, бъдеще за младите хора".

Според него страната ни изостава от процеса на дигитализация. Тя е на другия полюс, независимо, че имаме най-добрия достъп до интернет в сравнение със страните от Стара Европа. Например в Естония правото на интернет е гарантирано на всички граждани от 2000 година. В училище всяко дете е с таблет.

По отношение на дигитализацията друг измерител е темпът на онлайн продажбите. В страната ни онлайн продажбите са под 10%. По думите на Пламен Димитров цялата Централна и Източна Европа изостава. Държавите, които могат да си позволят новите технологии, на практика ще си осигурят по-ниски разходи за труд и по-висока производителност и ще си останат по-напред от новоприсъединилите се.

"Тези които са напред, ще останат напред, а ние които сме назад, ще бъдем изхвърлени от дигиталната революция", посочи Димитров.

В Германия и Австрия над 80% от фирмите предлагат продължаващо обучение по Информационни и комуникационни технологии (ИКТ). В България големите фирми, които предлагат такова обучение са едва 34%, а средният процент за Европа е 70. Всъщност в Швеция, Финландия, Дания над 50% от новите работници са прилагали нови технологии, в България едва 20%, в Румъния -27%, Турция - 23%.

Според Пламен Димитров страната ни изостава и то радикално и това трябва да се промени с политическа воля. По отношение на това кой как е подготвен и как е влязъл в тази индустриална революция, ЕК е разработила индекс на дигитална икономика. По този индекс България и регионът като цяло, в това число страни като Гърция, Хърватска, Румъния, заемат едно от последните места.

Независимо, че за последните пет години броят на заетите в IT-сектора се е увеличил с над 56% у нас, а тези в информационните услуги - 73%, както и независимо, че по нововъзникващи стартъпи България е сред първите в Европа, изоставаме от дигитализацията и въвеждането на нови технологии в индустрията, отбеляза синдикалистът.

Той посочи, че има една част от обществото, която върви с бързи стъпки напред. Това са младите хора - макрониво дават допълнителен сериозен тласък, заетостта расте в тези сектори. От друга страна има дълбоко изостанала част от обществото, които не са само пенсионери, но има и работещи.

Димитров бе категоричен, че на ниво политики това предполагало микс от действия. Сред положителните страни на дигитализацията той визира създаването на зелени работни места, нови работни места, гъвкавост. По думите му същевременно това е и заплаха пред осигуряването на устойчив доход.

47% от заетите в САЩ са на работни места, които могат да бъдат изпълнявани от компютри, докато в ЕС - 54% работни места подлежат на компютъризиране. Ключов е въпросът за симбиозата с умната машина, което е една от основните тенденции. Най-рискови са работните места в сферата на услугите, продажбите, търговията, превозите, строителството, някои аспекти на финансовите услуги, преводите, данъчните консултанти.

Най-нисък риск имат работните места в сферата на образованието, изкуствата и науката, правните услуги, услугите, свързани с хора или най-общо, където човек се грижи за човек - социални и здравни услуги.

"Тези области имат бъдеще. Те ще бъдат новите лидери на пазара на труда за работни места, които ще бъдат все по-търсени. Тези прогнози трябва да ни отворят очите", посочи Пламен Димитров. Той не пропусна и опасностите от процеса на дигитализация и създаването на така наречените дигитални роби и визира това, което в момента виждаме в кол центровете.

Президентът на КНСБ настоя, че има крещяща нужда от европейска регулация в сферата на осигурителните права в този процес на дигитализация и въвеждане на нови технологии. Той посочи, че вече се проявяват нови форми на заетост, сред които временен мениджмънт в Чехия, споделяне на служители - Унгария, работа в тълпата - Латвия, Литва, Полша и Чехия, мобилен труд през интернет, споделяне на работните места, труд чрез ваучери.