Пациентите на хемодиализа у нас са се увеличили от 3000 на 3600 души за последните четири години. В България обаче темпът на увеличение на година на болните на диализно лечение е два пъти по-малък, отколкото средноевропейския, а причините за това са няколко – от проблеми с първичната помощ до факта, че някои пациенти у нас дори не достигат до хемодиализа, защото бъбречните им заболявания се откриват на прекалено късен етап.

Това информира Дарик един от най-добрите нефролози у нас проф. Евгений Възелов, който завежда Клиниката по диализа в столичната Александровска болница.

Броят на хората на хемодиализа се увеличава у нас всяка година, но доста по-малко в сравнение с европейската тенденция годишно към съществуващата бройка да се добавят 6-7 процента. В България този процент възлиза на 3-3.5 на сто, каза проф. Възелов.

"Трудно можем да си обясним защо е така", коментира специалистът и допълни: "Може би има проблеми с първичната помощ, някои пациенти не достигат до диализа, а други достигат твърде късно и това скъсява преживяемостта след започване на диализата, защото тези пациенти достигат диализа в много увредено състояние, което скъсява пък продължителността на живота им".

Бройката на бъбречните трансплантации през последните няколко години надхвърля с малко 50 пациенти годишно, като през 2016 година тя е паднала до малко под 40 пациенти, което за България е недостатъчно, коментира специалистът. В страни с по-активна трансплантационна програма са достигнати висини, които в България биха означавали десетократно увеличение.

"Но ние бихме се радвали на по-умерени, но възходящи темпове, за да можем да задържим поне увеличението на броя на пациентите на диализа и това е един начин да бъдат намалени разходите поначало за лечение на хронично бъбречно заболяване в терминален стадий", каза проф. Възелов.