Легендата на варненския волейбол и бивш треньор на ВК „Черно море – БАСК“ Николай Палазов говори в сутрешния блок на тв „Черно море“ за най-популярния у нас спорт.

Започнах в гимназията, в Х клас. Първият ми треньор, който ме запали, беше в ХІІ клас – Емил Димитров. Бях и атлет с резултати във високия скок. След това отидох в „Септември“ и там започнах. Само там съм играл. Изкарах казарма, върнах се в „Септември“, изкарах 2 г., но хванах жълтеница. Излекувах се, но нещата вече не вървяха. Затова започнах да се занимавам с треньорска дейност. Така и започнах. Две години бях наставник на Медицински техникум. Имаше състезания в България. Малко по-малко се утвърдих, каза той.

Помня един мач тук. Губехме, но започнах да изпълнявам сервиз. След 5 или 6 аса обърнахме с 3:2 гейма „Дунав“ (Русе). Бил съм и треньор на „Добруджа“. Наложи се след необмислена постъпка на един от методистите. Той беше гимнастик, но отговаряше за волейбола в „Черно море“, реши да ни прави ревизия, да дава оценка. Афектирах се, защото водех два отбора, а получих оценка… тройка! Тогава отидох в „Добруджа“. Обясних на Любо Михайлов – зам.-председател по спортната част на сдружението „Черно море“. На 2 пъти разговаряхме. Реши се да не се занимавам с волейбол в „Черно море“. Правех ремонт у дома, позвъниха ми на вратата емисари на „Добруджа“. Казаха ми условията, даваха висока заплата. Имат комплекс „Спортна среща“ до стадиона – ресторант, стаи. Посрещнат бях добре и 4 г. водех „Добруджа“, припомни още Николай Палазов.

Като треньор имаш дузина волейболисти и трябва с всеки поотделно да се занимаваш. А като състезател има ръководство, треньор и ти само играеш. Ситуацията сега не е добра. С всеки изминат ден вървим и към по-лошо. Децата сега са разглезени, застояват се пред компютрите. След като напуснах треньорската работа 14 г. бях на портала на Общински детски комплекс. Имах възможност да „навивам“ перспективни и по-високи деца. Но отказват, родителите също. Предпочитаха друго. Много е трудно в момента в България. Трудно се прави селекция. Сега никой не търси перспектива. Гледат да вземат таксата, но не съм чул да излезе някой голям талант. Навремето обикаляхме училищата. Сега това го няма. В София е по-добре, но тук изоставаме, разкри легендата на волейбола.

„При мен са излезли силни състезатели, играли в „Черно море“. Във времето на силния волейбол – бяхме в четворката. От „Добруджа“ Цветан Тодоров 2 г. беше най-добър нападател на България. Имаше финанси. Спомнете баскетболът във Варна на какво ниво беше тогава и на какво е сега“, завърши Николай Палазов.