Той поправя древноримския Юлиански календар, за да отчете по-точно дължината на тропическата година.
Основната разлика между двама е в разпределянето на високосните години.
В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари. Това постепенно довело до забавяне в отчитането на дните и съответно до разликата от 10 дни спрямо астрономическото време. През XVI век църквата разбрала за разминаването щом пролетното равноденствие, което духовниците използват за определяне датата за Великден, се изместило към началото на март.
Докторът от Калабрия, Италия, Алойзий Лилий предлага нов вариант на летоброене, който по-късно папа Григорий одобрява. Новият календар премахва високосните дни за годините, които не са кратни на 100 и 400.
За да се компенсира натрупалата се разлика, папата разпорежда след 4 октомври 1582г. (денят, в който е въведен календарът) да следва 15 октомври.
Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под силно влияние на католическата църква - Испания, Португалия и Полша.
Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през XVIII век. След Октомврийската революция през 1918г. и Русия започва да използва новия метод за броене на дните.
Григорианският календар е въведен в България с указ на цар Фердинанд I на 31 март 1916г. . Българската православна църква обаче го въвежда едва през 1968 г., вследствие на което църковните празници се изместват с 13 дни напред.
Новият начин за летоброене е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Земята около Слънцето. Така че, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.
Януари е първият месец за годината, според Григорианския календар, макар че е добавен последен, тъй като римляните смятали зимата за без-месечен период. Името идва от латински и означава месецът на Янус(римският бог на вратите и проходите, на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край). Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като големият студ пресича всякаква земеделска дейност.
Първоначално за февруари се смятало, че е очистителен месец, тъй като в древен Рим по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете. У нас, 28-дневният месец е познат още като Малък Сечко.
Март е третият месец от годината според Григорианския календар и има 31 дни и носи името на древноримския бог на войната Марс, затова и този месец се смятал за особено благоприятен за военни действия.
Четвъртият месец от годината – април – идва от латинското Aprilis, което в буквален превод означава „отварям”, защото тогава „пролетта се отваря”.
Месец май е кръстен или на древноримската богиня Мая, или на древноримската богиня на плодородието Бона Деа, чийто празник е бил през май. Славяните го наричали „тревен”, защото през него тревата започвала да расте.
Древноримската богиня Юнона, съпругата на Юпитер, също си има месец – юни. Славяните го кръстили на насекомото жетвар „изок”, което напада посевите.
Седмият месец от годината е кръстен на римския политик Юлий Цезар. По българските земи вместо „юли”, го наричали „червен”, защото по това време на годината събирали червеи, за да правят червена боя.
Още един месец носи името на император – за Октавиан Август това време от годината било изключително успешно във военен и политически план, затова и го преименувал. Месецът има 31 дни, защото императорът искал неговият месец да има толкова дни, колкото и месецът на Юлий Цезар.
Името му произлиза от латинската дума за „седем”, защото според Римския календар, септември бил седмият месец от годината. Славяните го наричали „руен” или „жълточервен”, защото по това време започва есента.
Осмият месец според Римския календар и десети в Григорианския – октомври, бил наричан от славяните „листопад”, заради природното явление.
Ноември е наричан още „груден”, защото по това време земята се скова от студ и става на грудки.
И декември е запазил името си от Римския календар. У нас обаче е наричан „снеговей”.
Новини - теми
RSS Новини