682.8 млн. евро са преките инвестиции на чужди компании икономиката ни към края на миналата година, сочат предварителните данни на БНБ . Това е спад с 59.7% спрямо година по-рано.

Най-голям е отливът на дългосрочните вложения на международни компании в акционерни участия в дъщерни дружества в страната, т.е. в дялов капитал. Те са важни, защото омат най-голяма тежест за осигуряване на дългосрочен растеж. За цялата 2016-та тези вложения са за 222.3 млн. евро, спрямо 1.1 млрд. евро през 2015 г.  Забавянето е налице от началото на миналата година спрямо 2015-та, но докато до юли все пак статистиката показваше нетно нарастване в обема им на месечна база, през втората половина от годината, спадът е чувствителен.

Най-голям дял от чуждестранните инвестиции у нас през 2016-та са от офшорни зони, като Люксембург и държави с облекчено данъчно законодателство като Холандия, където са регистрирани дъщерните компании на много дружества от трети страни, както и компании на български граждани, прикриващи собствеността си. Обикновено подобни дружества са финансирани с пари с нелегален произход. От Люксембург, общо за миналата година, са дошли около 19.9% от международните вложения в страната, или нетно 135.6 млн. евро.

Приблизително толкова е и делът на инвестициите, които влизат в страната от Холандия – 18.8%, или нетно 128.1 млн. евро. Третата позиция е за Великобритания, откъдето през 2016 г. са дошли 17.3%, или 118.1 млн. евро от чуждестранните инвестиции в българската икономика.

Това, че основният дял на чуждите инвестиции у нас идва от офшорни зони, е резултат от корупцията и сивата икономика, с която управляващите не са имали волята или потенциала да се преборят. Интерес представлява и намаляващият дял на чуждите капитали като цяло - което от една страна, се дължи на отдръпването на сериозния бизне с от България, поради неработещата съдебна система и корупцията, но от друга може да означава, че паричните потоци от сивата икономика са намалели, или се инвестират в други пазари.

Предварителните данни на БНБ показват още, че платежният баланс на страната е положителен – 2.88 млрд. евро за периода януари – декември 2016 г. За сравнение, година по-рано резултатът за същия период беше излишък от 1.59 млрд. евро.

Търговското салдо също остава отрицателно, като за периода януари – декември то е 1.79 млрд. евро (при дефицит от 2.62 млрд. евро година по-рано) и се формира от по-високия внос на стоки (24.4 млрд. евро) спрямо износа (22.6 млрд. евро).

Данните на БНБ са предварителни и през следващите месеци ще претърпят няколко ревизии, като обикновено промените са в посока към подобряване на резултатите.