Комисия от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) идва във Варна през март. Ексертите ще работят пет дни, очаква се да обхванат максимум 15 сгради, предложени за паметници на културата. Още близо 110 обекта остават. Единствената защита за тях е мораториумът за строителство, наложен от кмета на Варна, който обаче може да бъде атакуван в съда.

През юли изтича 6-месечният срок, в който стопаните на варненски къщи и сгради, които са паметници на културата могат сами да ремонтират имотите си. След това Община Варна ще има правото да предприеме мерки по тяхното укрепване, като предяви и претенции за придобиване на собствеността, ако не бъдат възстановени средствата, вложени в ремонтите. Това е единствения начин да противодействаме на умишленото безхаберие, често насочено към това, собствеността да се саморазруши, за да бъде построена нова сграда, каза в предаването "Позиция", главният архитект на Община Варна, Виктор Бузев.

За съжаление по устойчивите методи са законови промени. Ще видим наистина колко е устойчива заповедта, която кметът на Варна Иван Портних издаде. Предполагам, че ще бъде атакувана в съда от собственици и на сгради, които имат инвестиционни намерения в своите имоти.



Това което е хубаво в заповедта, е, че чрез нея и условията й, ще се създаде един лост, чрез който ще може да изразим становище и професионално мнение. Става въпрос за това, че задължително трябва да има действащ и влязъл в сила ПУП (подробен устройствен план). Още в самото начало на инвестиционния процес, Експертният съвет по устройство на територията към общината, както и Консултативният съвет за паметниците, ще могат да изразят своето професионално становище - за това съществуващите сгради в разработваните парцели дали да бъдат запазвани или предвидени за премахване. Това се отразява в целия инвестиционен процес в частта, която е градоустройство или ПУП. Това го заложихме като условие, тъй като в централна градска част, където е най-голямата концентрация на паметници на културата, устройствените планове са отменени със заповед на бившия кмет на Варна Христо Кирчев. Реално там трябва да се изработват такива за всеки един имот, квартал и микрорайон. Така че това е механизма чрез който ще се помъчим да окажем влияние на този процес, тъй като към момента законодателят е неглижирал тази тема и резултатите за съжаление са налице.

Законите, с които Община Варна работи по темата, са законът за устройство на територията, за културното наследство. Тези документи, с които управляваме територията, защитават преди всичко частния интерес.

Общинска наредба може да се получи когато има създадени Устройствени планове за тези територии и тази наредба, дали би била специфични условия за застрояване на старата градска част или наредба за реда, по който това да се случи, наистина е постфактум, нямаме плановата основа за да се появи наредбата.

Всяка сграда-паметник има своя идентичност, за съжаление това, което се появява на местата с такива сгради, са сгради, които се мъчат да компилират в себе си много характеристики на различни епохи и в крайна сметка резултатът е доста плачевен. Въпреки опитите и декларациите на собствениците, че новата сграда ще бъде вписана в една среда. Напротив, тя средата се е образувала, покрай сградите, които са я създали. И всяка една съвременна намеса, която не отчита съществуващите характеристики на съответния паметник, означава да се появи сграда, която е чужда на тази среда. Много е тънка линията между успеха и абсолютния крах в едно такова начинание. За това колкото да е трудно или скъпо, най добрият начин е реставрация на такива сгради. Да има примери, в които и законодателят дава възможност и устройствените планове също, тези сгради да бъдат надстроявани или пристроявани, но в никакъв случай старата част и същинският паметник не трябва да бъде разрушаван и изграждан наново защото това пак е имитация. Трябва да бъде реставриран и умело и професионално вписан в новата функция, новият обем който може да се появи. За съжаление, това е доста скъпо начинание, специфична работа изискващи специалисти. За това собственикът, инвеститорите предпочитат по-лесния вариант да се събори паметника и след това да се правят някакви имитации.

Имаме заложени пари в бюджета за проектиране на ПУП в тези територии на централната градска част, тъй като споменах по-рано, предходните такива са обезсилени със заповед.

Именно когато се направи една цялостна градоустройствена разработка, тогава може да се защитават концепции и тенденции за бъдещото развитие на тези територии. Тъй като Устройственият план е основополагащ за всяко развитие на територията. Но за да бъдат коректно отразени в този план съществуващите сгради паметници, тези, които сме предложили, те първо трябва да имат санкции от Министерството на културата и да им се отреди статут. Дали ще бъде ансамбъл, дали ще бъде единичен паметник, дали ще бъде от местно, национално или световно значение и тогава съгласно степента, в която този паметник и категорията, в която той е определен, да се създадат специфичните изисквания на средата – което каква степен да бъде строено, пристроени и да се допусне интервенция в тази среда. Това са дълги процеси, които предстоят. Самото процедиране на такъв план засяга частни интереси, има много заинтересовани страни. В момента общо взето липсата на тези планове водят до проблеми.

Очакваме комисия от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) във Варна през март. Ще работи пет дни, от понеделник до петък - като на ден вероятно ще успява да мине максимум три сгради. Или петнадесет сгради за една командировка. За 2016 г. успяхме да направим три комисии с общо разгледани 40 сгради. Така че, остават още близо 110 сгради да гледаме, направете си сметката, че това е въпрос на три години минимум от тук нататък.

За съжаление, сградите преминали и през тази комисия не получават протекция от разрушаване, тъй като има специализиран съвет към Министерството на културата, който дава статут на тези сгради, които са декларирани от комисията. Този съвет се събира трудно, трябва да има кворум. Това е много дълъг, дълъг процес.

Осем сгради със статут паметници на културата във Варна имат предписание да бъдат укрепени, срокът за това изтича. Оттам нататък трябва да се намеси Община Варна. Има механизъм за това - чрез ипотекиране на имуществото в полза на общината, след което трябва да се тегли вероятно кредит и да извърши ремонт за своя сметка. Ако собственикът не възстанови средствата, имотът трябва да остане за общината.

Към момента единствено може да алармираме собствениците да си погледнат своята собственост, която отказват да поддържат и ремонтират. То е направо нонсенс, не знам какво да кажа. Ако стане инцидент, собственикът на сградата ще бъде виновен. Той трябва да я поддържа сградата в приличен вид, да е безопасна.

Тази търпимост трябва да приключи, тези хора трябва да разберат, че имат задължения към собствеността си. Ако не могат - да я продават на някой, който ще се грижи за нея.

Има собственици, които са наистина в тежко състояние. Гилдията е готова да дари по един проект. Ние може да подадем ръка, да консултираме, звеното в общината, което отговаря за паметниците, работи активно и дава съвети, анализира закона за гражданите, какви са им задълженията като стопани на имота.



За съжаление, въпреки нашето желание, въпреки нашите предложения за тези сгради, те нямат никакъв статут, по никакъв начин законът не ги пази към този момент.