Януари 2017 г. е най-студеният за последните 53 г., обясни метеорологът от ТВ-МЕТ Симеон Матев. Предварителните изчисления показват, че той ще е с 6 градуса по-студен от средномесечната норма. За студа като фактор за повишена смъртност говори още Хипократ. Но връзката става обект на сериозни научни изследвания чак през 70-те години на XX в. Европейските проучвания откриват парадоксална зависимост - най-голям е ръстът в южните държави с по-топъл климат. А не в северните мразовити страни с най-ниски абсолютни температури, както би могло да се предположи. Въпреки че мерят едни от най-брутално ниските градуси, скандинавските страни нямат голяма разлика в сезонната смъртност. Докато в държави с по-големи колебания на зимните температури през годините има повече фатални случаи. Обяснява се с човешкото поведение и адаптация като спецификата в начина на обличане, осигуряване на отопление, изолацията на дома, преценката на рисковете от ниските температури, закаляването. Например ръстът на смъртност варира от 10% във Финландия до 28% в Португалия. Според изследователите факторите, които са генерално свързани с т.нар. излишна зимна смърт, включват нисък БВП, бедност, недостатъчни национални разходи за здравеопазване и профилактика, невъзможност за поддържане на температурен комфорт в дома и др. Но също така влияят застаряването на населението, физиологичните реакции, по-големият сърдечносъдов риск и сезонни болести като грип, пневмонии, измръзвания, фатални травми при падане. Непосредствената основна причина за високата зимна смъртност са сърдечносъдовите и респираторните заболявания. Особено при по-възрастните хора и тези с хронични здравословни проблеми.
Приема се, че около половината от допълнителните смъртни случаи се дължат на мозъчно-съдови заболявания и исхемична болест на сърцето, а друга немалка част - на усложнени вирусни инфекции на дихателните пътища. Изследователската група Eurowinter установява, че процентното увеличение в общата смъртност на 1 градус понижение на температурата са по-големи в топлите райони, отколкото в по-студените. Например с 2,15% за Атина в сравнение с 0,27% за Южна Финландия. Един от изводите на учените е, че в държавите с по-студен климат хората се обличат по-адекватно към времето, докато южните народи по-рядко носят шапки, ръкавици, топли обувки и нямат нагласа, че може да се нуждаят от гарантирано отопление за дълги периоди през зимата. Друго сравнение на краткосрочните ефекти от студ в 15 европейски града констатира, че намаление с 1° в температурата е било свързано с 1,35% увеличение за всеки от дните. Логично най-видим е ефектът при възрастните. В проучванията извън Европа учените също тръгват от хипотезата, че излагането на екстремни зимни метеорологични условия може да предизвика физиологични натоварвания върху организма. Особено място сред тях заемат хиперкоагулацията (повишено съсирване на кръвта) и инфекциите, които имат основен принос за повишаването на смъртните случаи. Възрастните хора, с техния намален физиологичен резерв, са по-уязвими по отношение на тези влияния, отколкото по-младите и активните физически.
В северното полукълбо повечето правителствени статистики за зимната смъртност се базират на сравняване на умиранията през декември - март. У нас за 15-те години след 2000-а първенството по ниски градуси по данни на НСИ обикновено държи месец януари. Изключение правят 2003 г. (март), 2005 г. (март), 2012 г. (февруари) и 2013 г. (декември).
65% от българите умират от болести на сърцето и съдовете
По статистика 65% от умиранията у нас са свързани със сърдечносъдови проблеми. През последните години съществено намаляват фаталните инфаркти. Но няма подобрение в прогнозите при инсултите. Очаква се с разкриването на специализирани центрове за тяхното лечение да се намалят фаталните случаи. През студените месеци заради свиването на кръвоносните съдове намалява трансферът на топлината към кожата - организмът се стреми да пази топли вътрешните органи. Теоретично това увеличава с около 1 л кръвта във вътрешността на тялото и увеличава налягането в близките съдове. Излишният обем се отстранява отчасти чрез бъбреците като урина и отчасти в общото междуклетъчно пространство. Така се увеличава концентрацията на кръвни клетки, холестерол и фибриноген с около 10%, а вискозитетът на кръвта - с около 20%. Което вдига риска от тромбози и съответно от инфаркт и инсулт. Британски учени установяват в свое проучване, че смъртността от коронарна тромбоза достига пик около 2 дни след застудяване, а смъртността от усложнения на дихателни инфекции - 12-ина дни след екстремно ниски температури.
Поне 15 случая на трагедии с измръзнали хора има тази зима
Възрастно семейство бе открито мъртво в смолянското с. Киселчово преди 10-ина дни. Телата на Хакъ Русев и на съпругата му Хамиде са намерени в неотоплената им стая. В дома е бил и 60-годишният им син Мехмед, който е с психично заболяване. Лежал свит под одеялата и ги викал, но не е могъл да прецени, че са мъртви. 50-годишен мъж, пропаднал почерпен в дълбока пряспа в нивите край горнооряховското село Стрелец, бе намерен издъхнал миналата неделя. Предишния ден Юсеин М., който живеел в Килифарево, отишъл на гости на майка си в селото. Целия ден се черпил в кръчмата с приятели. Вечерта, много пиян, поел към дома на майка си, но излязъл от Стрелец и паднал в дълбокия сняг, където престоял с часове.Трупът му бил открит в неделя случайно от кучета, а стопаните им се обадили на тел. 112. 3 са жертвите на студа в Кърджалийско от началото на зимата. Първият случай на застигнат от бяла смърт беше в края на ноември. 43-годишен беше открит мъртъв край чернооченското с. Йончево. Мъжът се почерпил в кръчмата на съседното с. Комунига и тръгнал да се прибира, но по пътя заспал и починал от студ. 65-годишен бездомник умря от студ на 8 януари в центъра на Кърджали. Часове по-рано полицаи му предложили да го откарат в психиатрията, където в студените дни приютяват бездомници, но мъжът отказал. 83-годишна самотно живееща беше открита мъртва на 50 м от дома й в ардинското с. Мусево. Освен с рекорден студ януари 2017-а ще остане в статистиката и с 2 пъти повече сняг.




Новини - теми













Историк разби шифър, свързан с Левски
Пилонът за знамена в района на Паметника на Почивка се клати силно - затварят улици
Затвориха изцяло пътя Аксаково – Добрич, бедствено положение в Аксаковско
Огромно дърво се стовари в двора на училище във Варна
Паднали дървета и наводнени помещения заради силния вятър във Варна
Река Батова преля, затвориха пътя между Оброчище и Рогачево
Вятърът повали огромно дърво до Аквариума в Морската градина
Без ток днес във Варна и областта...
Във Варна не работят светофарните уредби на следните кръстовища
Фрегатата „Дръзки“ се включи в издирването на изчезналия край Маслен нос рибарски кораб
Кандидатът за служебен премиер Андрей Гюров представи министрите си
Неработещ светофар затруднява движението на бул. "Сливница"
Обновена: Автобусна линия №13 временно променя маршрута заради паднало дърво
Пуснаха движението по пътя Варна – Добрич, остава ограничението за тежки камиони
Практическо обучение във Варна ще покаже най-важните AI инструменти и умения за 2026 година
18 февруари – денят, в който Васил Левски остава безсмъртен
Кои са министрите в служебния кабинет на Андрей Гюров?
Временна забрана за превозни средства над 12 тона по пътя Варна – Добрич
Икономическа полиция проверява Спартак Варна
Министерството на транспорта одобри проекти за модернизация на пристанищни терминали във Варна и Бургас










RSS Новини