С въвеждането на "клиентска сметка" туроператорите няма да могат да планират паричните потоци, а крайната услуга за потребителите ще поскъпне.

Тази позиция изказа по време на пресконференция председателят на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенции (АБТТА) Байко Байков. Асоциацията изразява категорично несъгласие с проекторегулациите за "прецизиране изискванията за осъществяване на туроператорска дейност и защита на интересите на потребителите" в новия Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма.

Според Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенции промените създават предпоставки за допълнителни държавни такси от операторите в туризма, чиито размер е нерегламентиран. Ще доведе до поскъпване на туристическата услуга за крайния потребител, не кореспондира с европейските практики в сферата на туризма, не е изготвен съгласно действащата нормативна уредба и в консултация с бранша.

Според туроператорите с въвеждането на така наречената "клиентска сметка", чиито вноски се определят от Гаранционен фонд и създаването на административен апарат, който да управлява Гаранционния фонд, се натоварва с допълнителни такси.

Издръжката на този фонд ще бъде от внесените вноски, а правилникът за функционирането му ще се определя от Министерски съвет. Освен това внесените вноски не подлежат на възстановяване към туроператорите. Според бранша промените са изготвени без абсолютно никакъв диалог с тях.

Байко Байков посочи като причина за въвеждането на този механизъм липсата на способност от страна на Министерство на туризма да осъществява контрол по отношение на некоректните туроператорски фирми в бранша, които не са си платили застраховката. Той определи промените като изключително неподготвени. Според Байков е нелогичен и мотивът за тях - а именно защитата на потребителите на туристически услуги при обявяването в несъстоятелност на туроператор, какъвто бил случаят с "Алма тур".

По думите му има много процедури и механизми, които защитават потребителите на туристически услуги. Основно тази практика на гаранционен фонд съществувала в Скандинавските държави, каквато е Дания. Но за разлика от България, там фондът не е държавен, а частен. Набирането на първичния капитал от 10 млн. евро е коствало увеличение на туристическите пакети в размер на 5 крони преди години.

Според класация на Световния икономически форум страната ни била на 49-то място заради оценката на природните дадености и биоразнообразие, но по оценка на конкурентоспособност и приоритет на туризма в общата държавна политика страната ни е съответно на 114 и 115-то място за 2015 г. За сравнение по приоритет на туризма в държавната политика съседна Македония заема 44-то място сред изследвани 150 държави.

Байко Байков заключи, че това са промени, с които се отблъскват младите хора от туристическия бизнес в България. В момента било изключително трудно да се започне туристически бизнес у нас. Официален термин като лиценз така и не бил въведен. Имало регистрация и такса за извършване на услугата по регистрация. Например първата такса струва 5 хиляди лева, а за извършване на дейност туристически агент е въведена друга такса от 3 хиляди лева.

За сравнение в Чехия начинаещ може да започне туристически бизнес с доста по-скромна сума пари. "В Чехия със сума от две хиляди лева стартираш туристически бизнес", категоричен бе Байков.