Първите действия и назначения на новия президент Румен Радев са сред водещите теми на вестниците във вторник.

"Президентът Румен Радев подписа укази за структурата на администрацията си и назначи част от екипа си. Държавният глава назначи бившия началник-щаб на ВВС Димитър Стоянов за главен секретар, журналиста Иво Христов за началник на кабинета му, кадъра на БСП Надя Младенова за началник на кабинета на вицепрезидента, конституционалиста Емилия Друмева за секретар по правни въпроси, бившия ръководител на задгранично представителство Атанас Кръстин за секретар по външна политика, Илия Христозов за съветник по икономика и инвестиции, доцента от СУ Невянка Кънева за съветник по правни въпроси и бившия кмет на с. Труд Николай Копринков за съветник по вътрешна политика и гражданско общество. Новост е, че президентът смята да има специален секретар по антикорупцията..." - в. "Сега".

"За главен секретар държавният глава Румен Радев е избрал полковник Димитър Стоянов - човек, от чиято биография се разбира, че професионалният му път дълги години се засича с този на бъдещия президент. Двамата са работили заедно и в 3-а изтребителна авиобаза Граф Игнатиево, и във Военновъздушните сили (ВВС). Димитър Стоянов е завършил и Математическата гимназия в Хасково, и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, и Военновъздушен колеж "Максуел" в САЩ, откъдето дипломи има и президентът Румен Радев. Двамата не са били съученици, тъй като Стоянов е с пет години по-млад от президента. Военната кариера на Димитър Стоянов, който бе доскоро бе началник на щаба на командваните от Радев ВВС, тръгва от техник в изтребителен авиационен полк в Узунджово. Служил е и във Военна академия "Г.С. Раковски", бил е и инженер в 3-а изтребителна авиобаза "Граф Игнатиево". От 2003 г. е началник на щаб в авиобазата, през 2013 г. става началник на сектор "Авиационна техника и въоръжение" в Командване на ВВС, а през 2014 г. - заместник-началник на щаб в Командване на ВВС..." - в. "Дневник".

"Началник на кабинета на Румен Радев ще бъде журналистът Иво Христов, който досега бе редактор в лявото списание "A-specto". Христов работеше в предизборния щаб на Радев и е сочен за един от идеолозите на президентската му кампания. Иво Христов е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Завършил е средното си образование в "Атене Роаял" в Брюксел, а висшето си юридическо образование - в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е като журналист в RFI-България и сп. "Europe Magazine", което е издавано в Париж. Бил е изпълнителен директор на телевизия ВВТ във времето, когато тя бе собственост на бизнесмена Петър Манджуков. От 2012 г. прави предаването "Малки истории" по БНТ. Писал е за в. "Сега", сп. "Тема" и сп. "L'Europeo"... Иво Христов е създател на сдружение "Солидарна България", което изрази остри позиции срещу трансатлантическите търговски споразумения - TTIP и СЕТА." - в. "Дневник".

"Най-голямата тайна в държавата е кой ще е служебният премиер. Нито от екипа на новия президент Румен Радев, нито откъм БСП се появява сигурно име. По-лесно било да се каже кой няма да бъде. Голямо разколебаване имало около проф. Огнян Герджиков Бившият шеф на парламента се появи в Народното събрание на церемонията по встъпване в длъжност на държавния глава, но това съвсем не означавало, че е получил потвърждение от Радев. Желанието на бившия шеф на БАН проф. Стефан Воденичаров да "служи на държавата" било по-силно от намеренията да го поканят за служебен премиер. Забравете името и на Богомил Бонев, посъветва човек, близък до Радев, запитан има ли шансове бившият вътрешен министър да влезе за кратко в Министерския съвет като наследник на Бойко Борисов. Бонев в момента е изпълнителен директор на Пловдивския панаир, който е собственост на лидера на БСП в Пловдив Георги Гергов,.." - в. "24 часа".

"Тревожна нощ в президентството Консултациите за служебния кабинет започнаха още в първия работен ден на президента Румен Радев, а от "Дондуков" 2 казаха, че се очаква и тревожна нощ. За всеки министерски пост имало по два-три варианта, а изборът щял да е прецизен. Освен това бъдещите министри щели да бъдат проверени и за чисто минало. Румен Радев обеща в служебния кабинет да няма агенти на ДС. Особено важен в този кабинет е вътрешният министър, от когото се очаква да осигури реда и да не допусне купуване на гласове и фалшификации. Спряганият за възможен кандидат Красимир Петров, който е бивш шеф на баретите, категорично отрече да са водени разговори с него. Бившият шеф на ГДБОП Кирил Радев, чието име също се завъртя, обяви, че няма да коментира. Третият възможен претендент е бившият шеф на РДВР-Пловдив Пламен Узунов. Няколко имена се завъртяха за второто силово министерство - на отбраната, но към днешна дата фаворит за поста се оказа възпитаникът на шуменското военно училище ген. Стефан Янев. В периода 1998-2000 г. Янев бе офицер за анализ към Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ в Белгия и началник на департамент "Tрансформации" в Центъра на НАTО за борба c тероризма. След това бе шеф на две дирекции в МО - по отбранителна политика и по сигурност и отбрана. В здравното ведомство ще влезе зам.-министърът от правителството на Иван Костов Илко Семерджиев. Той има опит от две други служебни правителства - на Любен Беров и на Стефан Софиянски. Беше и шеф на НЗОК. Разговори за министър на образованието са водени с шефа на общинския съвет в Русе проф. Христо Белоев. Доскоро той бе ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев", а от 2014 г. е и член-кореспондент на БАН. За енергийното министерство най-голямо одобрение сред претендентите получил Жаклен Коен, който от 2014 до началото на миналата година бе шеф на държавната мегакомпания БЕХ. Към настоящия момент той е шеф на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". На въпрос на "Труд" ще поеме ли временно енергийното министерство, Коен отговори: "Нямам коментар по въпроса, благодаря ви". Най-труден се оказва изборът на служебен министър-председател. Проф. Огнян Герджиков, който допреди десетина дни се смяташе сигурен за поста, отпадна от играта. "Труд" научи, че проф. Боян Дуранкев от УНСС, който помагаше на ген. Радев по време на кандидатпрезидентската кампания, отказал. Очаква се най-късно до сряда да бъде окончателно утвърден съставът на служебното правителство..." - в. "Труд".

"Президентът Румен Радев подписа първите си укази като държавен глава. Той постанови Президентството да се състои от Администрация на президента и съвети, които да подпомагат президента и вицепрезидента при изпълнението на правомощията им... Администрацията на президента включва: - Главен секретар; - Началник на кабинета на президента; - Началник на кабинета на вицепрезидента;

Президентът на Републиката ще има: - Секретар по външна политика;

- Секретар по българското председателство на Съвета на ЕС-2018; - Секретар по сигурност и отбрана; - Секретар по правни въпроси; - Секретар по правни въпроси и антикорупция; - Секретар по духовност и култура; - Секретар по регионално развитие; - Секретар по икономика и инвестиции; - Секретар по социални политики и здравеопазване; - Секретар по образование, наука и иновации; - Секретар по вътрешна политика и гражданско общество; - Секретар за връзки с медиите.

В Администрацията на Президента работят пет комисии: - Комисия по българско гражданство; - Комисия по помилването; - Комисия по предоставяне на убежище; - Комисия по опрощаване на несъбираеми държавни вземания; - Комисия по наименуване на обекти с национално значение и населени места.

Към Администрация на президента се създават пет съвета - консултативни органи, които ще участват при вземането на решения, формирането на позиции и становища, както и при предприемане на инициативи в конкретни области на обществения живот: Съвет "Външна политика, сигурност и отбрана; Правен съвет; Съвет "Духовност и култура"; Съвет "Икономическо и социално развитие" и Съвет "Образование, наука и иновации".

С указ са възложени правомощия на вицепрезидента Илияна Йотова по чл.98, т.9, т.10 и т.11,

- дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; - предоставя убежище; - упражнява право на помилване;

Както и по чл. 98, т.7 от Конституцията на Република България, по Закона за българите, живеещи извън Република България..." - в. "Стандарт".

Предизборната активизация на политическите сили също е сред актуалните теми.

"Когато гласуваш за БСП, идва Орешарски". Така премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти перифразира послание от 2009 г. на предизборната кампания на "Нова зора": "Гласуваш за Бойко, получаваш Костов". Той иронизира прогнозите на БСП, че в резултат на управлението на ГЕРБ ще бъдат спрени еврофондовете. "Понеже на колегите от БСП вече два пъти им се случва - като се удариш един път в една дъска, втори път, знаеш, че ще се удариш и трети. И те предварително, за да не им се смеят хората, отсега ги подготвят, че ако се случи това, ще е заради нас. Това им е тактиката, деструктивна. Факт е, че при нас всички фондове работят". Борисов подчерта за пореден път, че благодарение на неговите лични усилия и контакти Европейската комисия е отпуснала на България 320 млн. евро за защитата на границата, а президентът на Русия Владимир Путин е опростил 90 млн. лихви за поръчаните реактори за АЕЦ "Белене". "Половин милиард пари сме донесли или сме спестили само с работа. Кажете едно благодаря и ни намерете други грешки", обърна се той към левицата..." - в. "Дневник".

В. "Стандарт" също цитира Борисов: "Всеки парламент започвах с благодарност към всички, защото знаете как трудно направихме правителство. Никой с никого не се харесваше. Ще ги видим как ще направят те, ако им дойде време. Съжалявам, но някой път забравят. На нас искат да ни вменят за две години всичките вини на света, а те са над 100-годишна партия - все едно нямат вина! Да не си спомняме нищо от това, което са направили Жан Виденов, Орешарски! Спомняме си много работи - ако искат, ще ги приказваме..."

"Текстове от изборния закон от 1990 г., при който се гласуваше за Велико народно събрание, смята да внесе БСП в следващия парламент с цел въвеждане на смесена избирателна система. "Сега" научи, че пред низови структури е съобщено за намерение на централното ръководство да ангажира екип юристи, които да актуализират и приспособят старите законови положения спрямо изискванията за вот за обикновено НС. От началото на годината вървят местни конференции и именно там е бил повдигнат въпросът. За такива дискусии свидетелстваха активисти от София и Пловдив. Районни и общински лидери гарантирали пред тях, че законопроектът ще бъде внесен веднага след старта на следващия парламент, независимо дали партията е управляваща или опозиция. Веднага след националния референдум БСП съобщи, че ще внесе свой закон за промяна на изборното законодателство, съобразен с изразената в допитването воля. Най-напред обещанието бе дадено от Корнелия Нинова, а после със същата позиция излезе и националният съвет. И в двата случая ставаше дума не за 100-процентов мажоритарен вот, а за система, при която част от депутатите се избират пряко, а други на пропорционален принцип. В същия дух няколко пъти се изказа и Румен Радев. После БСП не повдигна темата публично. Междувременно ГЕРБ и Георги Кадиев (Мая Манолова) внесоха безуспешно проекти за напълно мажоритарни избори, а животът на парламента бавно се изниза. Време за ремонт на изборното законодателство на практика не остана. През 1990 г. изборите бяха смесени, подобни на идеята на БСП. Страната бе разделена на 200 избирателни района с равен брой жители, които излъчиха мажоритарните депутати, плюс още 28 многомандатни района, от които се определиха другите 200. Преобладаващите мнения в БСП към момента са за вариант "120 + 120" при вота за обикновен парламент, което означава, че районирането от 1990 г. няма как да се ползва. Юристи коментираха обаче, че няма проблем да бъдат взети директно други текстове. Сред тях гласуване с две бюлетини, както и членове и алинеи по отношение на едномандатните райони: втори тур между първите двама кандидати, когато някой не е събрал 50% или при участие на по-малко от половината избиратели; издигане на нови кандидати на втори тур, ако на първи се е явил само един и не е взел 50%, и т.н. Законът от 1990 г. решава по интересен начин едно от най-обсъжданите днес противоречия - какво се случва, ако избран мажоритарно депутат се оттегли. Записано е, че до 2 месеца се провежда частичен вот в съответния едномандатен район, или пък мястото остава вакантно, ако до края на парламентарния мандат има половин година." - в. "Сега".

Вестниците отделят място и на европейските аспекти на българската политика.

"Съветът по европейските въпроси (СЕВ) одобри проекта на позиция на страната ни за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси, което ще се проведе на 27 януари в Брюксел. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет, цитирани от БТА. Очаква се комисията да представи предложение за временно прилагане на общ механизъм за обратно начисляване на данък върху добавената стойност (ДДС), което да даде възможност на отделни държави-членки за дерогация от общата система на данъка върху добавената стойност. Съветът ще одобри и заключения по Годишния обзор на растежа, с което се поставя началото на Европейския семестър за 2017 г., както и по Доклада по механизма за ранно предупреждение, който е свързан с наблюдението по Процедурата за макроикономически дисбаланси за 2017 г. Министрите ще обсъдят и доклад на Групата на високо равнище за собствени ресурси относно бъдещото финансиране на ЕС. България ще защитава позицията, че реформата на системата за собствени ресурси на ЕС следва да бъде насочена към нейното опростяване, към повишаване на прозрачността и справедливостта й и същевременно да не води до допълнителна административна и данъчна тежест за гражданите на ЕС. На заседанието на министрите ще бъдат представени и приоритетите в работата на Съвета по икономически и финансови въпроси по време на Малтийското председателство." - в. "24 часа".

"Когато веднъж се удариш в една дъска, втори път, знаеш че ще има и трети, обяви премиерът в оставка Бойко Борисов за възможността ЕК да спре еврофондовете за България, ако БСП дойде на власт. "Те много ясно казаха, че такова нещо няма да се случи, но понеже колегите от БСП вече два пъти им се случва, те сега предварително, за да не им се смеят хората, отсега подготвят общественото мнение, че ако се случи това нещо, ще е заради нас. Това им е тактиката, деструктивна. Факт е, че при нас всички фондове работят", продължи Борисов..." - в. "Стандарт".

"От края на миналата седмица депутати от социалистическата партия изразяват безпокойство, че управлението след служебния кабинет на президента Румен Радев ще се сблъска с много нерешени проблеми... По темата на извънредна пресконференция се събраха министърките Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Теменужка Петкова. "Абсолютна лъжа е, че правителството нa ГЕРБ залага бомба в енергетиката. Искам да заявя, че до настоящия момент ГЕРБ е била в ролята на сапьор в сектора и е обезвреждала бомбите на БСП", каза Петкова..." - в. "Труд".