Събития

1582 г. – Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.

1759 г. – Открит е Британският музей.

1892 г. – Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.

1908 г. – Основан е италианският АС Бари.

1919 г. – Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.

1919 г. – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.

1943 г. – В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.

1951 г. – Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.

1969 г. – СССР изстрелва космическия кораб Союз 5.

1970 г. – Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.

1970 г. – Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.

1975 г. – Ангола получава своята независимост от Португалия.

1983 г. – Започва да функционира АЕЦ Кръшко.

1991 г. – Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за започването на Операция Пустинна буря.

1992 г. – Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.

2001 г. – В Интернет стартира Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.

2006 г. – Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.

Родени

1432 г. – Афонсу V, крал на Португалия († 1481 г.)

1622 г. – Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673 г.)

1724 г. – Пьотър Румянцев, руски граф и генерал († 1796 г.)

1795 г. – Александър Грибоедов, руски драматург († 1829 г.)

1809 г. – Пиер-Жозеф Прудон, френски философ – анархист († 1865 г.)

1828 г. – Димитро Папазоглу, български предприемач († 1902 г.)

1842 г. – Йозеф Бройер, австрийски психиатър († 1925 г.)

1843 г. – Архимандрит Теофилакт, български духовник и политик

1850 г. – Михай Еминеску, румънски поет († 1889 г.)

1850 г. – София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891 г.)

1866 г. – Натан Сьодерблум, шведски духовник – икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931 г.)

1868 г. – Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931 г.)

1871 г. – Йордан Венедиков, български генерал († 1957 г.)

1875 г. – Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател († 1951 г.)

1883 г. – Власи Власковски, български политик († 1959 г.)

1884 г. – Георги Манев, български физик († 1965 г.)

1891 г. – Осип Манделщам, руски поет и преводач († 1938 г.)

1892 г. – Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970 г.)

1895 г. – Гео Милев, български поет († 1925 г.)

1897 г. – Георги Дреников, командващ Въздушни войски († 1980 г.)

1902 г. – Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969 г.)

1906 г. – Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат († 1975 г.)

1913 г. – Лойд Бриджис, американски актьор († 1998 г.)

1917 г. – Василий Петров, съветски маршал († 2014 г.)

1918 г. – Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970 г.)

1923 г. – Янко Керемидчиев, български историк

1929 г. – Мартин Лутър Кинг, афро-американски борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)

1931 г. – Алън Скофийлд, южноафрикански писател и журналист

1933 г. – Йордан Милев, български писател и поет

1935 г. – Делчо Лулчев, български инженер

1935 г. – Робърт Силвърбърг, американски писател

1958 г. – Борис Тадич, президент на Сърбия

1959 г. – Пийт Треуавас, британски рокмузикант

1966 г. – Владислав Кацарски, български журналист

1968 г. – Иняки Урдангарин, испанска кралска особа

1970 г. – Даниел Боримиров, български футболист

1970 г. – Росица Ангелова, българска поетеса

1975 г. – Мери Пиърс, френска тенисистка

1976 г. – Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско бягане

1976 г. – Флорентин Петре, румънски футболист

1979 г. – Мартин Петров, български футболист

1981 г. – Бианка Гуачеро, италианска актриса