Всеки трети мюсюлманин в Белгия заявява, че не харесва западния начин на живот и че възприема законите на исляма като по-висши от местното законодателство. Това сочат данните от допитване, поръчано от обществената телевизия Ер Те Бе Еф и вестник Соар, пише БТА. Под "западен начин на живот" попадат свободният достъп до алкохол, самостоятелността на жените, еротиката. Социолози обясняват, че макар повечето белгийски мюсюлмани да спазват законите в страната, за тях правилата на исляма изглеждат по-справедливи и по-етични.

Университетски изследовател на исляма отбелязва, че джамиите в Европа са построени през 70-те години на миналия век от поколението мюсюлмани, вярвало, че "ислямът е решението на всичко и Алах е законодателят". В допитването всеки трети мюсюлманин (33 на сто) е заявил, че не харесва западния начин на живот и предпочита политическа система, вдъхновена от Корана. По този въпрос се колебаят 18 процента от попитаните мюсюлмани. Освен че 29 на сто от тях възприемат исляма като върховен закон, 11 на сто изразяват колебание, без да отхвърлят подобно твърдение. Въпреки това 82 на сто заявяват, че във всекидневния живот навиците им са по-скоро сходни с поведението на коренното население на Белгия.

Мнозинството белгийски мюсюлмани (71 на сто) има усещането, че всички те са възприемани като терористи, а 91 на сто осъждат атентатите в Европа от последната година. За сравнение преди атентатите чувството, че са набелязани като терористи, са имали 54 на сто от мюсюлманите. Проучването сред белгийците-кореняци показва, че над половината (53 на сто) не възприемат потомството на имигрантите като "истински белгийци" дори и след няколко поколения. Общо 77 на сто от белгийците заявяват, че вече не се чувстват у дома, както преди. Социолози отбелязват, че това е трайна тенденция от 80-те години на миналия век - първото десетилетие от началото на масовата имиграция в Белгия от държави от Северна Африка. Статистиците отчитат, че в жилите на всеки трети гражданин на Белгия днес тече имигрантска кръв. Изследването показва общ спад на общественото доверие в институциите.

Докато преди 20 години най-възприеманата обществена институция е получила 88 на сто одобрение, днес върховите стойности на доверие достигат едва 51 на сто. Данните сочат, че днес белгийците разчитат най-много (около 50 на сто) на неправителствените организации и на себе си. Спада, но остава сравнително високо, доверието в системите на образованието и на социалната сигурност. Доверието в структурите на ЕС е спаднало за 20 години от 47 процента до 9 на сто. Доверието в църквата, полицията и журналистите се е сринало наполовина - от около 40 на сто, до около 20 процента. Същият процентен спад се отчита в доверието към Федералния парламент и федералната администрация. Сравнително стабилно доверие има единствено към съдебната система в Белгия - около 20 на сто (спад с 4 процента за 20 години). Едва един от 10 белгийци днес вярва на партиите, показва проучването.