По стара българска традиция на първия ден след Нова година децата суровакат. Сурвачката се прави от дрян и се украсява със червен конец за здраве, пуканки и паричка. Типичната българска сурвачка задължително трябва да е от дрянова пръчка. Това е така, за да е здрав човекът, който се сурвака, също както е здрав, жилав и еластичен дрянът.

По сурвачката трябва да се накичат орехи, сушени плодове, пуканки, нанизани тиквени семки, завързан чесън и бяла и червена вълна.

Българинът все повече се опитва да се връща към традицията и сам да си прави сурвачки. Но в случай, че нямате време, можете и да си ги купите. На пазара се предлагат ръчно направени.

По традиция сурвакарите тръгват по домовете още в полунощ. Те благославят стопаните за една мирна и плодородна годината. Всъщност сурвакането не е нищо друго освен вербална магия за здраве и добро. Всеки елемент от сурвачката носи символно значение – от цвета на преждата до плодовете, с които се накичва клонката. Изработва се само от дрян - символ на Световното дърво.

Всичко по сурвачката има своето значение.

А обичаят е еквивалент на коледуването. Навремето хвърляли старите сурвачки по покривите на къщите или на кръстопът. Жените пък миели косите си с дряновите пъпки. Днес може да оставите старата сурвачка като украса в дома си, или да я хвърлите на течаща вода.