В стари времена хората празнували Нова година при пролетното възраждане на природата.

Март при древните римляни бил първият месец, защото тогава започвали земеделската работа. Но в 46 година до Новата ера Юлий Цезар установил Новата година на 1 януари.

Във Франция до 755 г Нова година започвала на 25 декември и чак от 1564 - от 1 януари.

Нова година се помни отпреди 25 века и обичаят води началото си от Месопотамия. В Шумер, Вавилон и Асирия, както и в Египет по долината на Нил възниква такава култура, която е необяснима още и до ден днешен.

Тук първи започнали да празнуват и Нова година. Ставало в продължение на 12 дни и радостта била голяма, защото в тогава светлият и добър Бог Мардук побеждавал злите сили на разрушението и смъртта. Забранено било да се работи, да се налагат наказания, да се водят съдебни дела. Било дни на необуздани страсти и радост, а светът се обръщал нагоре с краката - много често и в буквален смисъл...

В БЪЛГАРИЯ новогодишната традиция включва ритуала Сурвакане. Децата, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи и всяко носи сурвачка, украсена с преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят цялата къща. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.

КИТАЙ – За китайската Нова година на входната врата трябва да виси нещо червено, защото този цвят е символ на късмета и щастието. По време на новогодишната нощ всички ножове в къщата се скриват, за да не си “отреже” някой късмета. В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. На трапезата има нарциси. Съвременната Нова година в Китай е много красива. На многохилядните процесии се запалват безброй фенери с формата на 12-те животни от зодиака. С фенерите китайците вярват, че осветяват пътя си през новата година, а за да отблъснат лошите духове те се въоръжават с хлопки и вдигат колкото се може повече шум.В Древен Китай на Нова година се обявявал единственият празник на бедняка. Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе, каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога.

ВЪВ ФИНЛАНДИЯ в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата - предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.

В ПОЛША, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика - рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н.

ИНДИЙЦИТЕ по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.

ВИЕТНАМЦИТЕ пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света - в деня, когато е роден.

БИРМА - Да се определи точният ден на настъпването на новата година в Бирма е задължение на Министерство на културата. Тя настъпва по указ от 12 до 17 април. По време на празнуването всички се заливат един друг с вода. Според древните поверия така се печели благоволение на боговете на дъжда.

ИРАН - Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.

В много домове на ЛАТИНСКА АМЕРИКА имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.

Своеобразен новогодишен ритуал имат МЕКСИКАНЦИТЕ. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд, изрисуван с чудовища и зверове и пълен с разни лакомства. После подред на всеки завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее с нея да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година.

В ШОТЛАНДИЯ по повод Нова година се организира празника Хогменай. Той трае цяла нощ и до обяд на следващия ден. Отличава се с много песни, танци, улични паради и огнени шоута. Шотландците си имат и ритуал, наречен „първи стъпки“, който се изпълнява веднага след полунощ. Условието е, който прекрачи първи прага на дома да носи дар за домакините – обикновено това са уиски и сол.

В УЕЛС в полунощ, при първия удар на часовника, задната врата се отваря, след което бързо се затваря и заключва, за да излезе през нея старата година и лошия късмет, а при дванадесетия удар се отваря широко входната врата, за да влезе през нея Новата година, а с нея щастието и благоденствието.

АНГЛИЯ – Британците оставят късмета си в ръцете на първия си гост през следващата година. Те вярват, че той трябва да е задължително мъж и да носи подаръци за дома, питие или храна, но в никакъв случай с празни ръце. За да имат собствениците на дома късмет през новата година, когато гостът си тръгва, той трябва да е с гръб към вратата.

В ХОЛАНДИЯ на празничната трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината - на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.

В ИТАЛИЯ дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже слагат червено бельо.

Символ на късмета през Новата година АВСТРИЯ е печеното прасенце, което е в центъра на трапезата.

В ГЕРМАНИЯ, също като АВСТРИЯ, са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен - плодов хляб.

В навечерието на Нова година ИСПАНЦИТЕ изяждат по едно гроздово зърно на всеки удар на часовника, отброяващ минутите до полунощ. В големите градове хората често се събират на площада, похапвайки заедно грозде и пиейки кава. Смята се, че гроздето носи късмет и просперитет.

В ЯПОНИЯ подготовката за Нова година стартира седмица преди 31-ви декември. Задължително е домът да бъде основно почистен, всички дългове и данъци платени и всички противоречия с близките решени и простени. Точно преди полунощ прозвъняват 108 камбанки, символизиращи изчезването на 108 неволи. На 1-ви януари всички японци изписват своите желания и надежди за новата година.

В ДАНИЯ също имат странен ритуал. Хората посрещат Новата година покачени на столове. В момента, в който часовника удари 12 часа те скачат от столовете в чест на посрещането й. Този импровизиран скок в новата година се смята за носещ късмет и добри емоции.

В Централна и Южна Америка вярват, че на 31-ви трябва да се носи специално бельо като символ на добър късмет. Най-често то е червено като символ на любовта или жълто като символ на парите.