Скандалите съпътстват политическия живот в страната през цялата отминаваща година. Ето какви бяха и знаковите събития на 2016, чието развитие на някои ще следим и през новата 2017-та

Скандалът с ваксините

2016-та започна със скандалът с дарените турски ваксини срещу туберкулоза БЦЖ, комбинирана петкомпонентна ваксина за деца Пентаксим и ваксина за Хепатит Б – Еувакс. 11 месеца по-късно, в края на ноември, Петър Москов и заместникът му Персенски се сдобиха с обвинения. За Москов – общо три. И на двамата им бе наложена мярка за неотклонение „подписка”, а членовете на кабинета, включително и Бойко Борисов бяха привиквани на разпит в следствието, тъй като решението за ваксините е било взето на подпис.

Москов остави сериозен „отпечатък” през тази година, въвеждайки пръстовия идентификатор, който по-късно бе отменен от Съда.

Скандалът Тодор Танев

Годината започна с една оставка, тази на образователния министър Тодор Танев, който предизвика още през първия си месец възмущението не само на научната общност, а и на българската интелигенция. Бисерите на бившия образователен министър започнаха още с първото му телевизионно интервю, в което се зарече: "Искам да успокоя образователната система, за да започне тя да работи изобщо. Образованието не е сектор от тортата, а глазурата? То е стратегически обект, защото произвежда бъдещето и националната идентичност". Два месеца по-късно дойдоха скандалните изказвания на професора за Михаил Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри. Танев постави под съмнение постиженията им пред ученици във Враца по време на посещение в СОУ „Христо Ботев”. Тогава той обобщи постиженията на Ломоносов, Златаров и Фредерик Жолио-Кюри, наричайки ги „нищо особено” и „пълна нула”. Освен това МОН предложи "съвместно съжителство" като коректна формулировка на 500-те години турско робство. В новите учебни планове по история се предвижда издателите с пълна свобода да подбират термините, с които да определят дали е имало турско робство или съжителство.

Отвъд границите на нормалното

2016 г. бе белязана от фактическото затваряне на Западния балкански маршрут за мигранти и подписването на договора между ЕС и Турция. Затварянето на пътя създаде условия за търсенето на нови, единият от които може да минава и през България.

През 2016 г. у нас са влезли незаконно над 18 000 мигранти. Пикът бе през пролетните и летните месеци, като с идването на зимата той постепенно намаля. По данни на МВР към 08.12.2016 г. в бежанските лагери има 4430 чужди граждани, от които 42% са от Афганистан, 24% от Сирия и 20% от Ирак. Капацитетът за настаняване в лагерите на ДАБ е 5490 лица. Ситуацията в центровете от затворен тип, които са към Дирекция “Миграция” на МВР, е различна. Там има 1512 настанени мигранти при капацитет от 1200. 51% от мигрантите в тях са от Афганистан.

В същото време бе регистрирана тенденция повече мигранти да бъдат залавяне от сръбските власти на сръбско-българската граница и връщани обратно у нас, отколкото българските власти да залавят на българо-турската граница. Също така българските власти така и не успяха да се справят с трафикантите на мигранти, но за сметка на това техните сръбски и хърватски колеги на няколко пъти арестуваха наши съграждани, занимаващи се с трафик.

Енергетиката – начин на употреба

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на руската компания да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. На 10 юли Бойко Борисов даде едномесечен срок, за да се намери решение на казуса с АЕЦ „Белене”, който се проточи повече от два месеца преди правителството да реши да плати дължимата сума. През това време се начисляваше лихва всеки ден, която впоследствие ни бе опростена от Москва.

На 8 декември НЕК преведе дължимата сума на „Атомстройекспорт”, в резултат на което придоби произведеното оборудване с дълъг цикъл на производство. На 14 декември бе съобщено, че Индустриалната търговска банка на Китай проявява интерес към финансирането на търговски проект за изграждане на АЕЦ „Белене”.

За избора на изборите и политическата въртележка

Президентските избори през 2016 година доведоха до преждевременната оставка на втория кабинет на Бойко Борисов и избирането на военен начело на президентската институция. Последваха политически консултации при президента Росен Плевнелиев, провеждане на Консултативен съвет по национална сигурност преди това и в крайна сметка два върнати мандата – от страна на ГЕРБ и от БСП. Третият мандат, връчен на надеждните в очите на Плевнелиев, Реформаторски блок бе взет и тръгнаха разговорите за търсене на парламентарно мнозинство. На шестия ден РБ и ГЕРБ не се разбраха и обявиха, че 43-ото НС няма да е в състояние да излъчи кабинет и ще се върви към предсрочни избори.

Страданията на един народ

По-малко от месец преди да изпратим окончателно 2016-та в миналото, влакова катастрофа, причинявайки огромни щети, отнемайки животи и оставяйки семейства без покрив над главите си, разтърси не само шуменското село Хитрино, а и цялата страна.

Денят на трагичния инцидент бе 10 декември, часът – рано сутринта. Състав превозващ композиция от 26 цистерни, 20 от които с пропилен, а 3 с пропан-бутан, минава с 40 км превишена скорост през отклонения коловоз, дерайлира и помита къщите на първа линия до гарата, самата гара. Формираният веднага кризисен щаб започва работа по отстраняване на цистерните, хората са евакуирани. Възстановяването на селото ще отнеме месеци наред. Седемте загубени живота няма как да бъдат върнати. За инцидента като обвиняеми са привлечени двамата машинисти от първия локомотив.