Само преди няколко дни – на 13 декември, влезе в сила нов европейски регламент за етикетите на храните. Според него върху тях задължително трябва да бъде изписана информация за калориите, точния състав, алергените, срока на годност и начина на съхранение на продуктите.

Оказва се, че етикетите на почти всички основни продукти, които слагаме на трапезата си, трябва да бъдат сменени, а това най-вероятно ще доведе и до поскъпване в техните цени.

Киселото мляко например задължително трябва да съдържа информация за количеството, срока на годност, условия за съхранение, името на производителя,страната на произход, а вече и за хранителната стойност на продуктите и алергените.

„Промените в регламента отново са объркващи като повечето европейски регламенти, защото не става ясно кои количества да се описват – естествените или добавените към естествената суровина”, обяснява Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. Той твърди, че непрекъснатите промени в изискванията за надписването на етикетите утежнява бизнеса.

„Всичко това е една прищявка, която ще обърка потребителя”, коментира Зоров.

Думите му подкрепя и Диляна Попова от Асоциацията на месопреработвателите. След новите промени върху етикетите на месата трябва да бъде точно обозначен произходът на животното. Според Попова е важно потребителят да е наясно със съдържанието на продуктите, но излишната информация за тях го обърква.

Екипът на bTV посети столичен хипермаркет и провери дали производителите няколко от основните хранителни продукти отговарят на новите изисквания. Оказа се, че при много от тях има пропуски и част от производителите все още не са въвели стандартите. Продуктите обаче са произведени преди влизането в сила на новите правила и затова няма да има глоби.

При някои от видовете хляб, които се предлагат например, липсва обозначение за срока на годност и партидния номер. Важно е на етикетите им да е обозначено, че основната съставка – брашното, е алерген, и тя бъде подчертана или изписана с удебелен шрифт.

„Не се подвеждайте по наименования, които са звучат много трудно и екзотично, защото те си имат „Е-номер” и са разрешени за влагане в редица видове храни”, отбелязаха от Агенцията по безопасност на храните.

При детските храни се забелязва друго нарушение. Най-често шрифтът върху етикетите им е по-малък от задължителните 1,2 мм, а при по-малките опаковки - 0,9 мм.

Витрините за насипна храна също се оказват проблем, защото информацията за продуктите е там оскъдна, а съставът и срокът на годност липсват.

Екипът ни попадна и на вносна напитка, която няма място на българския пазар и трябва незабавано да бъде изтеглена.

„Проблемът е, че в такива напитки не могат да се влагат захари и изкуствени подсладители като аспартам и ацесулфам Е +. Те се слагат само в нискоенергийни напитки и това правило е нарушено”, коментира Йордан Гогов от Съюза по хранителна промишленост. Той съветва да избираме внимателно хранителните продукти за трапезата си и да четем етикетите им.