На 14 декември 1911 Руал Амундсен стъпи на Южния полюс, спечелвайки най-драматичното - и трагично - състезание в историята.

Велики Боже! Какво ужасно място дори и без кошмарната мисъл, че въпреки огромния труд не сме първите тук... Ако можеше да оцелеем, щях да разкажа историята за твърдостта, издръжливостта и куража на моите спътници. Сега историята ще трябва да разкажат тези груби бележки и нашите мъртви тела...". Това записва в дневника си капитан Робърт Фолкън Скот, когато най-сетне се добира до мечтания Южен полюс и заварва там норвежкия флаг, оставен от Руал Амундсен. Датата е 17 януари 1912; Амундсен го е изпреварил с повече от месец (14 декември 1911). Скот е загубил надпреварата за полюса и се бои - с основание - че той и четиримата му спътници няма да оцелеят по обратния път.

По някакъв странен начин трагедията на английския капитан ще преследва и победителя в това епично състезание. Гибелта на Скот и другарите му завинаги отне от блясъка на постижението на Амундсен; 100-годишнината от него на 14 декември 2011 бе отбелязана тук-там с по някоя възпоменателна статия. Дори вездесъщият Google, който в своите “драсканици” (doodles) чества юбилеи като 72 години от рождението на съоснователя на Intel, не отдели внимание на едно от най-епичните пътешествия в историята. И на един от най-великите изследователи.

ПИОНЕРИТЕ. За начало на антарктическите изследвания се смята 1773 година, когато капитан Джеймс Кук поема на второто си околосветско плаване с мисията да открие Южния материк. През януари двата му кораба, "Резолюшън" и "Адвенчър", пресичат за пръв път Полярния кръг. Плътната стена от ледове обаче скоро принуждава Кук да се откаже и да обърне назад.

Първа до материка се добира руска експедиция под командването на Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев (1820). Година по-късно, на 7 февруари 1821, американският китоловец Джон Дейвис пръв стъпва на брега на Антарктида.

Началото на истинските научни изследвания на седмия континент е поставено през 1898 от белгийската експедиция Belgica. Нейните членове първи прекарват полярната зима на Антарктида. Между тях е и норвежецът Руал Амундсен, бъдещият покорител на полюса.

Четири години по-късно, през 1902, английският офицер Робърт Ф. Скот прави първи опит за достигане на полюса. Сънародникът му Ърнест Шакълтън е много близо до успеха през 1908, когато достига само на 120 километра от полюса. Липсата на провизии го принуждава да се върне.

През 1910 Амундсен, изпреварен на Северния полюс от американците Кук и Пири, започва да организира експедиция към Южния, но запазва плановете си в тайна дори от правителството. Едва след отплаването на кораба "Фрам" норвежецът казва на екипажа, че ще плават към Антарктида.

По същото време Скот отчаяно опитва да намери финанси за своята експедиция. Нищожните средства едва му позволяват да стегне един стар кораб и да плаща заплати на спътниците си. В Австралия получават телеграма от кораба на Амундсен “Фрам” и научават, че имат съперник (“МОЛЯ ДА ВИ ИНФОРМИРАМ ФРАМ НАПРЕДВА АНТАРКТИКА - АМУНДСЕН”). .

СЪСТЕЗАНИЕТО. На 14 януари 1911 норвежците достигат материка и построяват база върху ледника Рос (вижте видео-възстановка от Музея “Фрам”). Това прави маршрута им до полюса със 100 км по-къс от този на Скот, чиято база е на нос Евънс. И двете експедиции трябва първо да изчакат края на антарктическата зима. Амундсен потегля пръв на 20 октомври 1911, придружен от още четирима мъже. Те са снабдени със ски - нещо, което Скот е пропуснал, и с кучета. Опитните норвежци се движат бързо и на 14 декември 1914 достигат Южния полюс. След тридневен престой потеглят обратно, а на 26 януари се връщат в базата си.

Скот успява да потегли едва през ноември, почти месец след Амундсен, и скоро се убеждава колко зле е планирал експедицията. За разлика от норвежците британците разполагат не с кучета, а с понита, които обаче трудно понасят студа, постоянно затъват в леда и накрая на 9 декември Скот нарежда да бъдат застреляни. Калаените туби с гориво пък започват да се разпадат от студа. Въпреки това отчаяният Скот решава да атакува полюса с още четирима спътници - Едуард Уилсън, Лоурънс Оутс, Едгар Евънс и Хенри Бауърс. Бауърс е добавен в последния момент - фатална грешка, защото и палатката, и припасите са изчислени за четирима.