49 на сто от българите са на мнение, че членството на България в ЕС е нещо добро.

Това става ясно от последното проучване "Парламетър" на Евробарометър.

За сравнение в ЕС 53% (-2% спрямо 2015 г) имат положително мнение за членството в съюза. Проучванията показват, че индикаторът за подкрепата към ЕС се е запазил приблизително стабилен от 2009 г. насам, когато отново е бил 53%.

Делът на отговорилите, според които членството в ЕС е положително за страната им, варира значително от 74% в Ирландия до едва 31% в Гърция.

13% от българите (16 на сто в ЕС) смятат, че членството на страната ни в Общността е нещо лошо, докато 34% (29% в ЕС) са мнение, че е нито добро, нито лошо. Четири на сто от анкетираните у нас не знаят.

Както и през 2015 г., 60% от общия брой на отговорилите отбелязват, че тяхната страна придобива ползи от членството си в ЕС. Този процент също се запазва стабилен в проучванията на "Парламетър", от 56% през 2009 г., спадайки до 52% през 2011 г. и покачвайки се отново до 60% през последните 2 години.

На въпрос "Кои от изброените са основните причини да мислите, че (нашата страна) е спечелила от членството в ЕС", повечето българи (53%) посочват нови възможности за работа (30 на сто в ЕС); 23% от българите (35 на сто в ЕС) посочват като основна причина приноса на ЕС за икономическия растеж в страната ни; 24% (30 на сто в ЕС) - ЕС допринася за поддържането на мира и укрепването на сигурността; 29% от българите заемат позиция (29% в ЕС), че членството в ЕС подобрява сътрудничеството между България и другите страни от Общността; 17% ( 19% в ЕС) - дава по-силна дума на София в света; 21% (19 на сто в ЕС) от българите пък са на мнение, че съюзът подобрява стандарта на живот; 23% (18 на сто) посочват като основна причина, че ЕС ни помага да се борим срещу тероризма; 16% (18 на сто) - членството в ЕС подобрява сътрудничеството между България и страните извън ЕС; 17% са на мнение (13% в ЕС), че ЕС допринася за демокрацията в страната ни и други.

40 на сто от българите заявяват, че демократичните ценности и свободата (50% в ЕС) са най-важните елементи, които изграждат образа на европейската идентичност. След това българите посочват културата (28% в България и 32 на сто в ЕС); историята (27 на сто в България и 28% в ЕС); успехите на европейската икономика (26 на сто у нас и 22% в ЕС); географията (26 на сто у нас и 20% в ЕС); единната валута, еврото (18 на сто у нас и 33% в ЕС) и други.

По отношение на медийното напомняне и информация относно Европейския парламент 49% от българите (60% в ЕС) отговарят положително, че наскоро са чели или са гледали нещо за Европейския парламент. 49% от българите (39 на сто в ЕС) отговарят и отрицателно на същия въпрос.

Като цяло в България и в ЕС повечето се чувстват като неосведомени относно дейността на Европейския парламент. 67% от българите и 66% в ЕС не са осведомени за работата на ЕП за разлика от 30% от анкетираните (32% в ЕС), които твърдят, че са осведомени.

38% от анкетираните българи (25% в ЕС) заявяват, че имиджът на ЕП е положителен. 34% от респондентите у нас заемат неутрална позиция, а 21% са на мнение, че законодателният орган има отрицателен имидж.

Повечето българи (56%) и европейци (50%) смятат, че ЕП трябва да насочи основно усилията си към борбата с бедността и социалната изолация, а защита на човешките права ( 57% в ЕС и 57% в България) трябва да бъде приоритет.

71% от европейците вярват, че това, което ги обединява, е по-важно от онова, което ги разделя.

Проучването е проведено в периода 24 септември - 3 октомври 2016 година и в него са участвали общо 27 768 души, а в България са анкетирани 1 019 души.