Преуловът на черна мида и рапан е факт и резултатът е намаляване на запасите от двата вида в българската акватория на Черно море. Резултатите от последните експедиции обяви днес изследователски екип на варненския Институт по рибни ресурси с аквариум, под ръководството на доц. Стойко Стойков и Елица Павлова.

Те проведоха няколко експедиции и разработиха симулативни варианти за развитие на екосистемата при задействане на различни мерки – ограничаване на улова на рапани за определен период или ограничаване на улова само в една зона. Припомняме, че преди 3 г. по предложение на учените от Института по рибарство и аквакултури уловът на рапани в Черно море се осъществява само в определени зони в акваторията ни. Възможните мерки предстои да бъдат обсъждани с контролните органи – ИАРА и рибарите. Да се спре нелегалният риболов и тралирането на морското дъно апелираха изследователите.

Проблемът с рапаните е екологичен, тъй като „изяжда” естествения филтратор на морето - мидите, но и икономически, тъй като е на 2-ро място в износа морски организми на България след трицоната. Рапанът става икономически ресурс някъде през 90-те години и в резултат на това през 2005 г. има известно възстановяване на запасите на черна мида. Днес, обаче и двата взаимосвързани вида са намалели значително вследствие на преулова, стана ясно на научния форум. Това се доказва от наблюдаваните малки количества нискоразмерни миди и рапани в българската акватория на Черно море на дълбочина до 35 метра. Под 35 метра, където температурите са по-ниски, рапанът изчезва и учените констатират запаси на черна мида.

Данните бяха представени днес на кръгла маса с участието на учени и еколози. Експедициите на варненските учени са били финансирани чрез Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на Европейското Икономическо Пространство.