Варненският и Великопреславски митрополит Симеон е роден през 1840 година в Бургас. Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението Нико Попов. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Атон, когато се замонашва.През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. На 21 август 1872 година е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия.

Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) ­- случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник " (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията(1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра.

Постоянен член на Светия синод(1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав. Подпредседател на Учредителното събрание(1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките.

Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан.