Подобно нещо не се беше случвало досега: докладът на германското правителство за развитието на провинциите на територията на бившата ГДР е необичайно категоричен.

В него се говори за сериозна заплаха, произлизаща от дясноекстремистки структури. Говори се за опасността цели градове и села да се превърнат в “кафява територия”. Говори се за огромните рискове, пред които е изправена Източна Германия. А Ирис Глайке, пълномощник на правителството за източните провинции, открито признава, че по време на посещения в чужбина, например в САЩ, често я питат дали е разумно да се инвестира в източните германски провинции с оглед на тамошните настроения срещу чужденците. Глайке не крие, че тези притеснения са отчасти оправдани.

Цели 26 години след обединението на Германия източните провинции все още имат много да наваксват: икономиката изостава, много млади хора напускат региона, на изток почти няма централи на големи германски концерни, безработицата е по-висока, отколкото на запад, безперспективността - също. Но точно това описание на живота в източните провинции твърде дълго беше използвано като единствено обяснение за силния десен екстремизъм в тази част на страната. Твърде дълго проблемът беше замитан под килима. Да си припомним само легендарната фраза на бившия министър-председател на Саксония Курт Биденкопф от ХДС, че неговата провинция била “имунизирана срещу десния екстремизъм”.

Други пък говореха най-общо, че имало проблем с крайно дясното, но все споменаваха и крайно лявото. Докладът на германското правителство казва ясно: там, където се стига до ксенофобски прояви, например пред приютите за бежанци, липсва гражданска съпротива срещу тези явления. И това е основната разлика между Изтока и Запада. Нещо повече: в източните провинции нападенията срещу мигранти не просто се толерират, а дори се подкрепят активно от широките граждански среди. Добре е, че докладът назовава нещата с истинските им имена, но защо чак сега?

След този доклад трябва да последват незабавни действия: повече пари за полицейско присъствие и за инициативи срещу крайнодесните сили, както и по-категорични позиции на правителствата и министър-председателите на отделните провинции, които от страх пред собствените си граждани често пъти са склонни да разкрасяват истината. Първата стъпка вече е направена: заявено бе съвсем недвусмислено, че в Източна Германия има силна дясноекстремистка заплаха. Следващата крачка би трябвало да е ясна на всички: тази заплаха трябва най-сетне да бъде овладяна.