Сезонът на туршиите започна, а един продукт е особено важен за крайния резултат в приготвянето на зимнината – оцетът. В „Чети етикета” проверяваме какъв е оцетът, който се предлага на пазара и има ли опасни негови варианти. Голяма проверка направи и Асоциация „Активни потребители”.

Според Закона за виното и спиртните напитки оцет може да се нарича само натуралният, истинският продукт.

Има няколко вида:

- винен оцет, получен изключително чрез оцетно-кисела ферментация на вино;

- плодов оцет, произведен чрез оцетно-кисела ферментация на плодово вино;

- алкохолен оцет, произведен чрез оцетно-кисела ферментация на етилов алкохол;

- балсамов оцет, произведен от винен оцет с добавка на концентрирана гроздова мъст.

Всичко останало, в което има повече от едно от т.нар. „Е”-та не може да се нарича оцет.

Единственото разрешено „Е” за истинския оцет е Е-150 – това е карамелът, който се използва като оцветител.

На пазара обаче че се предлага и имитиращ продукт – именно заради изискванията в закона той е наричaн с различни имена – овкусител, подкислител, подправки за туршии.

Продава се в по-големи количества, отколкото истинският оцет, а цената му е по-ниска.

Потребителите обаче едва ли може да спестят много от оцет: ако трябва да направят 100 буркана зимнина, биха спестили около 2 лв., изчислява председателят на Асоциация „Активни потребители” Богомил Николов.

В заместващите продукти синтетичната оцетна киселина се обозначава като Е-260. Нейната концентрация не може да надвишава 6%, тъй като може да е опасна, ако е повече – например над 30%. Освен това заместващият продукт може да съдържа опасни оцветители, а те са доста, или да предизвика алергия.

Производителите и търговците понякога използват и нелоялни практики – продуктите се наименуват като „оцет”, а върху етикетите на бутилките са изрисувани грозде, зеленчуци или туршии; истински оцет и „овкусители” пък се продават на един и същи щанд, над който има надпис „Оцет”.

В същото време от Агенцията по безопасност на храните (БАБХ) посочват, че имитиращият продукт не е годен за приготвяне на консерви: или бурканите „гърмят”, или зимнината има особен вкус.

От „Активни потребители” обаче подчертават, че в 21 от 24 проучени имитиращи продукта е имало индикации, че те са годни за приготвяне на консерви.

Цветът на истинския винен оцет е ръждивокафеникав, а ябълковият е жълтеникав. Само по цвета обаче потребителят не може да познае дали купува истински оцет, обяснява доц. Христо Спасов от Университета по хранителни технологии в Пловдив.

„Oцетът, който е получен от вино, е вкусово по-добър, по-богат, значително по-комплексен като аромат. Освен самата му функция като носител на оцетна киселина, той има и много полезни вещества. Има останали аминокиселини, възможно е витамини да са останали, има фенолни вещества, които също са полезни , както са полезни във виното, а преминават и в оцета”, обяснява той.

Има и потребители, които не вярват на индустриалните продукти и произвеждат сами оцета си.

„Оцетът е труден за производство, дори по-труден от виното, но един грамотен домашен производител може да си произведе за собствено ползване безопасен оцет – от вино или от ябълки”, обяснява Емилия Динкова.