Видео арт филм на художника Нено Белчев, по мотиви от романа на Безмер Багрянов "Моята последна абстрактна картина" ще видят тази вечер варненци от 19:00 ч. в Куклен театър.

Режисурата, камерата и монтажа, също са дело на Нено Белчев. В продукцията участват Павел Шанов, Нено Белчев, Петър Атанасов, Цонка Белчева, Павлина Младенова, Радул, Белчо Белчев, Ирена Димитрова, Полина Милчева, Петър Костадинов, Румен Рашев, Алекси Иванов, Пламен Димитров (в ролята на майор Дамянов), Мариана Шиеверсka, Иван Бараков, Калин Белчев, Красимир К. Костов, Елен Сабатини, Милка Юдова, Якуб Шиеверсkи.

Историята се развива предимно в хипотетична балканска страна, където комунистическият режим се срива в края на 80-те години, но след няколко десетилетия отново се "възражда", чрез осъществяването на контра-революция. „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море“ разглежда проблематиката на изгубеното в прехода поколение, през очите на един негов представител, но всъщност засяга общочовешки проблеми. Главният герой (човек на средна възраст) е имигрант в Берлин от хипотетична Балканска държава, в която се завръща нелегално, за да направи документален филм за своя баща (известен, но позабравен художник от близкото минало), а се завръща нелегално, поради това, че на младини е бил замесен в банков обир. Синът цял живот пламенно е отстоявал своя творческа позиция, но не е достигнал известността и успеха на своя родител, а същевременно е пропуснал да открие своето място в общество и да се справи с хаоса в личния си живот. Неговият глас (глас зад кадър) води повествованието като поредица от коментари върху спомени за неговия баща, чрез които той ненатрапчиво излага своето разбиране за живота, изкуството и смъртта. Същевременно той поднася и един личен прочит на историята от края на 20 и началото на 21 век. Също така деликатно, но и леко иронично, разказът съпоставя живота на бащата с живота на сина и представя техните взаимоотношения, запознавайки ни с тях през призмата на различни културни и времеви контексти.

„Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море“ рязко се отличава с нетипичен кинематографски език. Той притежава новаторски и интересен творчески подход, който съчетава със задълбочен анализ на последните няколко десетилетия от живота на нашето общество. Такъв анализ, направен през призмата на изкуство е необходим и полезен за обществения дискурс в българското общество.

Като структура на повествованието филмът напомня постмодерен роман: фрагментиран, разпокъсан и на пръв поглед - хаотичен. Отделните парчета могат да бъдат преподреждани и всяко едно има свой собствен живот.

Жанрово филмът стои на границата между псевдо-документалното кино, видео-арта, пънка (като отношение) и черната комедия.

Филмът ползва изразните средства на документалистиката, но всъщност не е документален, дори съдържа някои фантастични елементи и криминални моменти, които умело съчетава с гротескна анимация и поетичен визуален език.

Целта на проекта е да даде плът и кръв на авторовото разбиране относно изкуството и позицията му на човек боравещ с движещия се образ.