Събития

394 – Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника узурпатор Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст.

1492 г. – Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуска остров Ла Гомера (Канарски острови) и се отправя на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.

1522 г. – Витория, един от оцелелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Сан Лукар де Барамеда (Испания) и става първият кораб, обиколил света.

1688 г. – Белград е превзет от Австрия, което води до избухването на Чипровското въстание.

1791 г. – В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е представена специално за целта последната опера и произведение на Моцарт - "Милосърдието на Тит".

1883 г. – Княз Александър Батенберг възстановява Търновската конституция, отменена от него 2 години по-рано.

1885 г. – Съединението на България: през нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).

1901 г. – В Бъфало (Ню Йорк) е извършен атентат срещу президента на САЩ Уилям Маккинли, в резултат на което той умира 8 дни по-късно.

1915 г. – България в Първата световна война: Сключени са Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция.

1939 г. – Втората световна война: Южна Африка обявява война на Германия.

1940 г. – Румънският крал Карол II абдикира в полза на сина си Михай I.

1941 г. – Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски.

1941 г. – Прието е изменение на Закона за защита на държавата, в резултат на което се предвижда смъртно наказание за повече политически провинения.

1941 г. – Холокост: нацистките власти задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят отличителен знак - шестоъгълната звезда на Давид.

1944 г. – Лесковац е сринат до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови жители 6000 губят живота си.

1948 г. – Юлиана става кралица на Нидерландия.

1948 г. – Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство на Народна република България.

1959 г. – В Народна република България се провежда автомобилно рали за първи път.

1965 г. – индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за предотвратяване на пакистанска офанзива в Кашмир.

1968 г. – Суазиленд получава национална независимост от Великобритания.

1974 г. – Открита е новата Централна гара София.

1983 г. – СССР признава за свалянето на южнокорейския пътнически самолет (269 жертви) с обяснението, че военните пилоти не са били наясно с вида на самолета, когато той нарушава съветското въздушно пространство.

1991 г. – На втория по големина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, сменено през 1924 г. на Ленинград.

1997 г. – Екип от астрономи открива Калибан – естествен спътник на Уран.

1997 г. – Състои се погребението на трагично загиналата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света наблюдават по телевизията.

2000 г. – В централата на ООН в Ню Йорк с участието на 150 държавни глави и други високопоставени политици започва най-голямата световна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието.

2005 г. – Калифорния става първият щат на САЩ, който легализира еднополовия брак.

Родени

1666 г. – Иван V, руски цар († 1696 г.)

1757 г. – Маркиз дьо Лафайет, френски военен и политически деец, пряк участник в 3 революции († 1834 г.)

1766 г. – Джон Далтон, английски физик и химик († 1844 г.)

1781 г. – Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.)

1808 г. – Абд ал-Кадир, алжирски емир, национален герой († 1883 г.)

1809 г. – Бруно Бауер, немски философ († 1882 г.)

1817 г. – Михаил Когълничану, румънски държавник († 1891 г.)

1860 г. – Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 г. († 1935 г.)

1860 г. – Лорентзос Мавилис, гръцки поет († 1912 г.)

1864 г. – Никола Габровски, български публицист и политик († 1925 г.)

1876 г. – Джон Маклауд, британски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1923 г. († 1935 г.)

1879 г. – Адолф Щраус, германски офицер († 1973)

1879 г. – Атанас Христов, български офицер († ?)

1879 г. – Йозеф Вирт, германски политик († 1956)

1882 г. – Иван Красновски, български юрист и политик († 1941 г.)

1889 г. – Фриц Кюнкел, германски психолог († 1956 г.)

1892 г. – Едуард Виктор Епълтън, британски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1947 г. († 1965 г.)

1893 г. – Димитър Айранов, командващ Въздушните войски († ? г.)

1896 г. – Станимир Лилянов, български писател († ?)

1898 г. – Асен Жабленски, български хоров диригент († ?)

1898 г. – Ксенофонт Иванов, български учен († 1967 г.)

1900 г. – Вълко Червенков, български политик и държавник († 1980 г.)

1903 г. – Георгиос Вафопулос, гръцки поет († 1996 г.)

1904 г. – Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.)

1913 г. – Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.)

1915 г. – Франц Йозеф Щраус, германски политик († 1988 г.)

1921 г. – Михаил Михайлов, български актьор († 1996 г.)

1923 г. – Петър II, крал на Югославия († 1970 г.)

1924 г. – Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.)

1925 г. – Андреа Камилери, италиански писател

1926 г. – Клаус фон Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.)

1926 г. – Шиничи Хоши, японски писател († 1997 г.)

1926 г. – Юрий Вичев, български диригент

1928 г. – Евгений Светланов, руски композитор, диригент и пианист († 2002 г.)

1928 г. – Робърт М. Пърсиг, американски писател

1929 г. – Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.)

1929 г. – Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.)

1934 г. – Олег Калугин, руски разузнавач (КГБ)

1937 г. – Ирина Соловьова, руска космонавтка

1939 г. – Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1987 г.

1943 г. – Ричард Робъртс, британски биохимик, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1993 г.

1943 г. – Роджър Уотърс, британски музикант

1947 г. – Брус Риъх, шотландски футболист и треньор

1947 г. – Силвестър, британски музикант († 1988 г.)

1951 г. – Александър Карапанчев, български писател

1951 г. – Золтан Рибли, унгарски шахматист

1952 г. – Светолик Милчич, български писател

1954 г. – Александър Тарханов, руски футболен треньор

1955 г. – Терънс Уилкът, американски астронавт

1957 г. – Живко Господинов, български футболист

1971 г. – Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка

1972 г. – Дилан Бруно, американски актьор

1973 г. – Грег Руседски, британски тенисист

1974 г. – Нина Першон, шведска певица

1974 г. – Тим Хенман, английски тенисист

1976 г. – Джина Стоева, българска попфолк певица

1978 г. – Крум Дончев, български автомобилен състезател

1978 г. – Тодор Кючуков, български футболист

1980 г. – Джоузеф Йобо, нигерийски футболист

1982 г. – Мартин Амедик, германски футболист

1983 г. – Радослав Великов, български борец

1986 г. – Рейвън Райли, американска порно актриса

1988 г. – Валентин Йотов, български шахматист

1988 г. – Макс Георги, британска певица (Avenue и The Wanted)