Кръгла маса по въпросите за изграждането на газоразпределителен център "Балкан" организира кабинетът във Варна на 5 и 6 септември. Това уточниха за "Стандарт" от Министерството на енергетиката. Датите бяха оповестени още на 4 август в писмото, с което председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер информира премиера Бойко Борисов, че Брюксел подкрепя основните ни енергийни проекти - изграждането на газов хъб "Балкан" и на нова ядрена мощност у нас, както и свързването на газопреносната ни мрежа с тези на Гърция, Румъния, Сърбия и Турция чрез интерконектори.

Така след 11 дни в морската ни столица ще се съберат представители на всички заинтересовани страни - като се започне от премиера Бойко Борисов и министрите Томислав Дончев и Теменужка Петкова, политици и експерти, производители и търговци на природен газ и се стигне до потенциалните потребители на синьо гориво от бъдещия газоразпределителен център.

На 5 септември - единствения работен ден на кръглата маса, веднага след приветствията на премиера Борисов и шефа на дирекция "Вътрешен енергиен пазар" на Еврокомисията Клаус-Дитер Борхард, лично изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов ще представи бизнес модела на газоразпределителния център "Балкан". Какъв ще е точно този бизнес модел засега се пази в тайна, но от "Булгартрансгаз" убедено заявиха, че е достатъчно силен, за да привлече голям брой сериозни инвеститори към хъба.

На следващия ден, 6 септември, участниците в кръглата маса ще посетят модернизираната Компресорна станция "Провадия", за да се уверят с очите си къде отиват огромните инвестиции, които хвърля през последната година "Булгартрансгаз" за модернизация на българската газотранспортна мрежа.

Резултатите от кръглата маса за хъб "Балкан" във Варна ще бъдат официално представени само три дни по-късно, на 8 и 9 септември, в Будапеща. Там ще се проведе среща на Работната група на високо равнище за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC). В унгарската столица България ще отчете и напредъка по изграждането на интерконекторите, за които разчитаме на постоянната подкрепа на Европейската комисия и лично на еврокомисарите Марош Шефчович и Мигел Ариас Каньете.

Причината за пълната подкрепа на Брюксел за интерконекторите и за газоразпределителния център "Балкан" е фактът, че именно те най-сетне ще сложат край на газовата зависимост на България от един доставчик и от един маршрут - руския "Газпром" през Украйна и Румъния, като осигурят диверсификация и на източниците, и маршрутите на природния газ както за страната ни, така и за други държави в нашия регион.

В същото време и в София, и в Брюксел са пределно наясно, че никакъв хъб не може да мине без доставки на синьо гориво от най-големия производител в света - именно Русия.

Затова в писмото си до премиера Борисов председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изрично посочи, че ЕК е съгласна в газовия разпределителен център "Балкан" да постъпва и газ от Русия разбира се, "по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на ЕС".

Идеята за газовия хъб "Балкан" не влиза в противоречие с проекта "Турски поток", който наследи "Южен поток". С него "Газпром" ще си гарантира доставките на 14-16 млрд. куб. м газ, които сега комшиите получават през Украйна и България. На практика това си е чист проект "Син поток-2", но Москва му постави названието "Турски поток", за да натрие носовете на София и Брюксел след замразяването на проекта "Южен поток".

Що се отнася до "Балкан", една тръба с капацитет 16 млрд. куб. метра би била достатъчна да преосигури доставките за България, Гърция и Македония, които са от порядъка на 5-6 млрд. куб. м газ годишно и сега минават през Украйна и наша територия, както и да гарантира нарастването на потреблението през следващите години. И без това отдавна Москва официално оповести плановете си да спре тотално транзита на природен газ за Европа през Украйна от 2019 г. Още повече, че тръбите и за "Турски", и за бъдещия "Балкански" поток до Паша дере край Варна отдавна са произведени и стоят на склад на пристанищата Варна и Бургас, на които "Газпром" плаща солидни такси.

Мястото на бъдещия газов хъб "Балкан" е избрано идеално с оглед на всички потенциални доставчици на гориво, а също и на транзита.

Газоразпределителният център е най-близо както до руския таз, така и до бъдещите транзитни потоци на синьото гориво от Азербайджан и Иран през Турция и Гърция и чрез бъдещите интерконектори - на север. "Балкан" е стратегически позициониран и от гледна точна на очакваните български конвенционални газови находища в дълбоко Черно море, а също и при започване на добив на метан от огромните количества газохидрати по дъното на нашата икономическа зона в Черно море.

Изобщо - краят на газовата зависимост на България се вижда. Остава след 11 дни политиците и експертите да си свършат работата.