Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система.

Това сочат данните от експресно проучване на „Галъп интернешънъл болкан", проведено сред 1605 души в цялата страна, чрез пряко телефонно интервю между 14 и 19 юли.

Нуждата от реформа в съдебната власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли. Обществото мисли по тези теми с голяма доза инерция и отговори „по навик", сочат още данните от проучването.

Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани.

Например, одобрението към Националната агенция за приходите (одобрение 60% и неодобрение 32%), Държавната агенция национална сигурност (51% срещу 35%), МВР (54% на 42%) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, министерството на правосъдието или пък парламента.

Някъде в средата в „подреждането" на институциите остава правителството (одобрение 42% и неодобрение 54%). Отношението към правителството е малко по-благосклонно заради наличието на лоялен електорат. Той обаче не „спасява" парламента, който по традиция е „на дъното" като олицетворение на целия политически елит. 22% изказват одобрение, а 75% - неодобрение.

На Европейския съюз се гледа като на ултимативно упование - като коректив на българските институции. 64% одобряват факта, че у нас има европейски надзор по отношение на правосъдието и вътрешните работи, макар чувствителен да е и делът от 30% на обратното мнение.

В същото време декларираният от респондентите досег до институциите на съдебната власт е ограничен. Прокуратурата (заедно с митниците), например, е с под една десета споменавания на въпрос дали респондентите са имали контакт в последните две години, а съдът - с малко над една десета. На другия полюс, например - близо 70% от българите декларират, че са имали досег със системата на здравеопазването в последните две години. Близо половината от запитаните - с общинската администрация.

Над една четвърт от запитаните твърдят, че в последните две години им се е налагало да се обръщат към полицията. На този фон - към прокуратурата, например, твърдят, че са се обърнали 7%. 1% пък признават, че са били обвинявани от прокуратурата. Че са се обръщали към съда, или че са участвали в съдебно дело споделят по 10 - 15% от запитаните.

Помолени да степенуват корумпираните, на първо място, с 23% хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18% посочват „съда". Помолени да назоват трети, 16% казват „полицията", сочи проучването на Галъп.

Помолени обаче да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2% свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши.

Според проучването на Галъп двата проблема - корупция и политическа намеса, проличават навсякъде. Например, корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди. С 55% споменавания този проблем се споменава като главен. С пъти по-малко са споменаванията на остаряло законодателство, некачествена работа на прокуратурата или МВР. По подобни въпроси не може да се очаква широка информираност, но дори и автоматизмите в отговорите са красноречиви.

72% от запитаните признават, че не намират себе си за запознати със съдебната реформа. Усещането за незапознатост е повсеместно. Нещо повече, липсва убеждението, че реформата, самоуправлението в съда и т.н. водят към преодоляване на корупцията.

Именно корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система - с 33% споменавания. За 29% пък решаващи са квалификацията и морала на съдии и прокурори. 16% намират за най-сериозен проблем политическата намеса в съдебната система, бързината на делата е споменавана в 10% от случаите, а реформата в прокуратурата и самоуправлението в съда остават с доста по-ниски дялове.

Повече от една пета от българите свидетелстват, че в последните две години срещу тях е било извършвано действие, което смятат за престъпно. Най-високи са дяловете на тези декларации в София - в сравнение с по-малките населени места. Попитани провокативно кой се справя най-зле измежду обичайните страни: прокуратура, съд, МВР, хората се затрудняват да отговорят с ясен „фаворит", но по естествен начин изпъкват съд и МВР.

Вероятно съдът се възприема като събирателно за съдебната система. Въобще, в общественото мнение не личат ясни разлики между институциите на съдебната власт, сочи Галъп.

Все пак 80% смятат, че проблемите на прокуратурата могат да бъдат решени с повече контрол, а 16% - с повече самостоятелност.