На 17-ти юли православната църква отбелязва паметта на Света Великомъченица Марина. Казват, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води. Този празник е известен и като "Горещници" и продължава 3 дни. В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като "господарка на змиите" и лечителка на ухапаното от тях.

Пещерата е най-големият култов център на Светицата в Югоизточна Тракия. Хора от близки и далечни селища посещават мястото за поклонение. Основното вярване, свързано с пещерата, е в лечебната сила на капещата от стените й вода. Света Марина се почита и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

На деня на Света великомъченица Марина своя празник празнува град Созопол. Светицата се счита за покровителка на водите и закрилница на този регион.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична Света литургия.

Света великомъченица Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклоничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина много желаела да получи свето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството.

По това време римското правителство жестоко преследвало християните, много от които се криели в пустините и планините. Мнозина пък оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.

От един такъв християнин 12-годишна Марина за пръв път чула за Господ Иисус Христос. Тя много искала да получи свето крещение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство.

Пръв неин гонител станал самият й баща. Въпреки това, тя продължила да изповядва Божието име. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядвала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението, навели Олимврий на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот.

Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.