Подранилите жеги през юни направиха морето опасно, казва Веселин Илиев, старши спасител на северния плаж в Бургас

- Г-н Илиев, още в началото на сезона морето взе жертви. Двама младежи загинаха в Слънчев бряг, руски турист се удави край Ахелой - всички погълнати от мъртво вълнение. Защо то да се появи толкова рано?

- Времето и температурните аномалии са в основата на подранилото мъртво вълнение. До миналата година горещините идваха в средата, дори в края на юли. Тогава се стигаше до температури около 35 градуса.

Това лято жегите дойдоха много по-рано. Движението на въздушните маси от морето към брега вдига вълни и се образува мъртво вълнение. Това е прост физичен закон, не е нещо извънредно.

- Каква е формулата на безопасното къпане?

- Най-вече да се избират охраняеми плажове. Добре е плажуващите да бъдат в полезрението на спасителите, да се съобразяват с флаговата сигнализация.

И не на последно място - да се съобразяват с плувните си възможности. Ако не умеят да плуват, да не влизат по-дълбоко от кръста.

- А ако все пак попаднат в подводно течение, какво трябва да направят? Има ли съвет, който да сработи в такъв момент?

- Много зависи в какво точно положение са изпаднали. Ако е дълбоко и губят опора под краката си, става страшно, но въпреки това не трябва да се изпада в паника.

Трябва да се опитат да вземат въздух и да легнат на гръб.

Да се отпуснат, правейки “звезда” с тялото си, и да вдигнат ръка за помощ. Ако няма спасители, да се обърнат за помощ към най-близко стоящите хора в морето.

Всеки един може да помогне, без значение дали може да плува, или не, като подаде ръка, някаква хавлия или чаршаф.

Ако не умеят да плуват, хората могат да се наредят в една редица и да направят т.нар. жива верига. Най-високите на ръст да влязат по-навътре и всички да се хванат за ръце. Това се е случвало на някои от плажовете по Южното ни Черноморие.

Тук, на северния плаж в Бургас има дисциплина, почти не сме имали такива ситуации.

- А може ли да се излезе от тази коварна ситуация с плуване и как?

- Винаги трябва да се плува косо към брега, а не срещу течението.

Плува се почти паралелно на брега, за да може силата на самото течение да се усеща по-малко. Излизането от тази подводна река е напълно възможно. Нейната ширина е не повече от 20-30 м.

Ако човек е попаднал в центъра на течението, ще плува не повече от 10 м настрани и ще успее да излезе. Изведнъж ще стъпи на плитко дъно, което има твърда основа, и ще се спаси. Дъното в подводните реки е издълбано и ако човек се опитва да се оттласне, няма да успее. Затова е важно да плува паралелно на брега, докато излезе от подводната река.

- Смятате ли, че морето става все по-опасно от година на година? Миналото лято мъртвото вълнение през август продължи близо 2 седмици вместо обичайните 3-4 дни.

- По-опасно не бих казал. От хиляди години морето не се е изменило. Не може за някакви 10-ина години да дойде апокалипсис. Става дума за физични закони, всяка година ситуацията е едни и същи. И хората също. Нещата не бива да се преекспонират, нито да се изпада в излишна паника.

Инциденти винаги е имало и ще има

- Ваши колеги често се оплакват, че туристите не ги слушат. Има ли някакъв напредък?

- Като че ли през последните 1-2 г. вече не се правят на толкова велики. Съобразяват се повече с нашите указания, макар че винаги има и такива, които не го правят. Родителите все повече внимават за децата си, вече не ги оставят сами.

Факт е, че повечето проблеми стават в неохраняемите зони. Затова този сезон монтирахме още два поста, които са навътре в неохраняемата част, в посока към солниците. Миналото лято най-много хора спасихме в този район. Наши спасители редовно тичаха до тази неохраняема част от плажа да вадят туристи от морето.

- Двамата загинали младежи в Слънчев бряг това лято се удавиха след нощно къпане. Защо е толкова опасно?

- Нощното къпане не е препоръчително, защото в тъмното не се вижда какво е морето - има ли мъртво вълнение, какви са вълните. А ако към това се прибави и употребата на алкохол, нещата излизат от контрол.

- Освен по флаговата сигнализация как обикновеният летовник, дошъл за 10-ина дни на море, може да се ориентира дали има мъртво вълнение?

- Има видими признаци, когато се наблюдава морето. На повърхността се забелязва коридор от вода, който се опитва да навлезе навътре вместо към брега. Вълните в самото мъртво вълнение са по-мътни, пълни с пясък. Водата стои по различен начин от останалата около нея.

- Сега, когато разговаряме, морето е равно, но флагът е червен?

- Това е така, защото през последните 2-3 дни имаше вълнение, което е издълбало доста дупки по дъното. Това е другата коварна опасност, която дебне туристите.

Ако попаднат в такава дупка, също не трябва да се паникьосват. Отново трябва да дадат знак за помощ - някой, който е на по-висока повърхност в морето, да подаде ръка или да се направи жива верига. Не бива да се забравя, че няма дупка по-голяма от около 5 м.

- Какви хора спасяват туристите по родните плажове? Каква е средната възраст на българския спасител?

- Спасители между 30 и 50 г., почти няма.

Най-много са от 50 до 70 г. - пенсионери с внучета и от 18 до 23 г. - ученици и студенти.

Това е тенденция, която се наблюдава от години. Хората на средна възраст изоставят тази професия, защото не могат да се реализарат в живота. Трудно могат да изхранват семейство, тъй като през зимата нямат доходи, а понеже не са работили повече от 6 месеца, нямат право да отидат на борсата на труда.

- Откога е този отлив на спасители?

- Аз го наблюдавам отдавна, появи се след 10 ноември 1989-а. Една от причините са нелоялните плажни концесионери, които не желаят да плащат добри пари на хората си. Държавата е вдигнала ръце, концесионерите се опитват, ако може, да минат с минимално заплащане, правят си сметки за големи печалби.

- Тази година заплатите в бранша като миналогодишните ли са, или има някакво завишение?

- Опитваме се с много усилия да докажем, че заплатите трябва да са по-високи. Успяхме да се преборим за заплащане от 30 лв. на ден при 8-часов работен ден и по 40 лв. - при 10 часа на пост. Миналото лято заплатите варираха между 800 и 900 лв.

- Вие сте спасител от 27 г. Как станахте?

- Ами това, че съм от Бургас, морски човек, е основното. Още като деца цяло лято прекарвахме на плажа, прескачахме оградите, за да не плащаме билетчета. Станах спасител като студент веднага след първата година в Аграрния институт в Пловдив и оттогава всяко лято съм на пост. Знам плажа наизуст.