Съмнението на британците, че членството им в ЕС им носи повече минуси, отколкото плюсове, повече ограничения, отколкото възможности, повече движение в посока, която те не одобряват, отколкото шансове, не е отсега, а е отдавна. Много дълги години определящо за оставането им в Евросъюза беше позицията на бизнеса. Резултатите от вота показват, че Лондон е единственото място, освен Гибралтар, Северна Ирландия и Шотландия, в което са поискали оставане в Евросъюза. Това може да се обясни с интересите на лондонското сити от престоя в ЕС. Онова, което на нормален език се нарича реален сектор, т.е. тези, които произвеждат нещо в Англия, не желаят да бъдат част от общността.

По думите на Татяна Дончева пропагандата не е надделяла над англичаните да вземат едно или друго решение, което е зряло от години. Проблемът с бежанците ескалира решението.

“Слушайки министърката преди малко и нейните обяснения какво България получава за селското си стопанство, защото, както казва тя – това са регламентите, но българската министърка на земеделието може да ви отговори така механично, без да се мъчи да вниква в регламента и в неговия смисъл. В това дали той трябва да бъде такъв и дали стимулира страните-членки към една добра производителност на добри продукти или ги стимулира да произвеждат лошокачествени продукти с примери. Същевременно с друг регламент им дават възможност за достъп до един пазар като българския, в който български земеделски продукти с високо качество ще се окажат неконкурентни заради това, че в ЕС се внасят съставки, които очевидно вредят на здравето”, коментира тя и допълни, че всеки от нас може да отиде до Македония или до Сърбия и да си купи качествени продукти на по-ниски цени, само заради това, че са произведени без евросубсидии и не подлежат на регулацията на общността. “Следователно регулацията на общността не стимулира общността да произвежда по-качествени продукти и да балансира високото качество с количеството, с индустриалния начин на производство и с влагането на съставки, които са вредни за здравето”, каза още тя.

Не е възможно Европейският съюз да съществува с досегашния си регламент и бюрократичен апарат. Огромен брой чиновници в Брюксел с очевидна липса на експертиза, вземат решения от името на страните, с които ощетяват гражданите им. България трябва да започне много по-сериозно да се интересува какво и защо се приема като решения и да участва по-пълноценно във взимането на решения. “Това предполага, че трябва да спрем с “калинките”, на които сегашното управление е носител, и че трябва сериозно да селектираме българските експерти във всичките сфери на реалния сектор, които да участват пълноценно с целия си потенциал в това какво се решава, какво то засяга, кого засяга в България, как го засяга и как да го избегнем”, очерта тя.

Ако Англия, Шотландия и Северна Ирландия започнат да се цепят, ако започнат референдуми и в други европейски страни – Европейският съюз няма да може да продължи да се управлява по същия начин. Той трябва да се управлява разумно и България трябва да даде принос за това. Освен това страната ни трябва да помисли какво да предложи на своите граждани, ако започне напускането на Великобритания, подчерта Дончева.

Министърката на вътрешните работи Румяна Бъчварова е далеч от сектор “Сигурност и вътрешен ред” и единственото й предимство е, че не е агресивна, когато говори. “Тя беше сложена там, за да може Бойко Борисов да управлява министерството”, коментира Татяна Дончева и допълни, че Бъчварова няма началната експертиза за този сектор и няма как да напредне в него. Отделно от това ръководствата на ДАНС много отдавна са обезсмислили сектора за сигурност. А и няма как да се противодейства на тероризма и бежанската вълна без контраразузнаване.