Правителството одобри втория пакет промени

в Закона за съдебната власт – за съдийско самоуправление и реформа в прокуратурата

Министерският съвет прие втория пакет от промени в Закона за съдебната власт. В него са разписани принципите на т. нар. съдийско самоуправление, новите правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, кариерното израстване на магистратите, реформата в прокуратурата, статутът на съдебните и прокурорските помощници, както и допълнителни правила за изпита за юридическа правоспособност.

Новите текстове бяха обсъдени в четири заседания на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа в Министерството на правосъдието. Там участват представители на всички засегнати институции от съдебната власт, неправителствени организации от сектора, магистратски организации, представители на политическите сили.

Засилва се съдийското самоуправление с регламентиране на възможността общите събрания на съдиите да предлагат и изслушват кандидатите за председател на съответния съд и да изказват становище относно кандидатурите. Това ще ограничи възможностите за непублично въздействие при номинирането на кандидати за председатели и създава гаранции за това, че магистрати с високи професионални и нравствени качества, които се ползват с доверието и подкрепата на своите колеги, ще заемат административни позиции в съдебната система.

Сега административните ръководители фактически притежават властови ресурс, който определя доминиращата им роля и създава предпоставки за оказване на нерегламентирано влияние и натиск върху съдиите, а оттам върху процеса на правораздаването. Този проблем е свързан и с други организационни дефицити – отсъствието на адекватен процент на натовареност, липсата на ясни критерии за кариерно израстване, извършването на командироване без никакви правила, пълната непоследователност и непредсказуемост в дисциплинарната практика на ВСС. По този начин редовият съдия е поставен в ситуация на уязвимост от председателя на съда.

Новите правомощия на общите събрания на съдиите включват още: изслушване на предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници измежду съдиите от съответния съд и изказване на становище относно предложенията; определяне на броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя; номиниране на председателите на отделения; обсъждане и приемане на годишния доклад на председателя за дейността на съда; изказване на становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на съответния съд.

Реформата в прокуратурата въвежда ограничението горестоящият прокурор да дава разпореждания за решаване на делата по същество. Той ще може да дава разпореждания единствено относно прилагането на закона. Указанията трябва да са само писмени и мотивирани и не могат да засягат вътрешното убеждение на решаващия преписката или делото прокурор. Устни разпореждания по и във връзка с работата по дела са недопустими, гласи нарочен текст от приетия проект.

Като допълнителна гаранция срещу незаконосъобразни указания, е предвидена възможността прокурорът да може да ги възразява пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора дал указанията.

Разписани са също ясни правила и дефиниция на контролната дейност в прокуратурата, която се ръководи от главния прокурор.

В ЗСВ за първи път се въвеждат срокове за извършваните или възлагани от прокурори проверки, както и за произнасянето по тях, с което се слага край на продължаващите във времето проверки, многократно удължавани или забавяни по различни причини. Т. нар. предварителни проверки трябва да приключват до 2 месеца с възможност за еднократно удължаване до 1 месец, а произнасянето на прокурора по същество трябва да се случи до 1 месец от постъпване на материалите.

Към правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) да извършва проверки на имуществените декларации на магистратите се включват и проверки за почтеност, за конфликт на интереси, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдии, прокурори и следователи.

Съдии, прокурори и следователи ще декларират имуществените си интереси в страната и чужбина (имоти, коли, банкови сметки и кредити над 10 хил. лв., подаръци над 1000 лв., данни за свързани лица, дялове в дружества, ценни книги и др. инвестиции, както имуществото на съпрузи, деца и лица, с които са във фактическо съжителство). Те ще подават декларация всяка година, дори в случаите, в които нямат промяна на имущественото си състояние. „Идеята е да се следи, например, как магистратите изплащат кредитите си, защото ако това става прекалено бързо, възниква въпросът – с какви пари ги погасяват“, са мотивите на министър Захариева.

Инспекторатът към ВСС извършва проверка за достоверността на декларираните факти, като за целта той ще има пряк достъп до електронните бази данни и други информационни масиви на държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване. При установена разлика между декларираните факти и получената информация се съставя доклад за несъответствие. „Дава се 14-дневен срок за отстраняване на непълноти или грешки в декларациите, какъвто текст в действащия закон не е разписан. Едва при тяхното неотстраняване, започва същинската проверка на цялото имущество и доходи“, се посочва в доклада на министъра на правосъдието.

В допълнителните разпоредби на проекта детайлно са разписани дефинициите на проверките за почтеност, за независимост и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Ново задължение за магистратите, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите към Инспектората на ВСС, е те да декларират ежегодно дейности и членства в организации, юридически лица с нестопанска цел и др. граждански проекти.

Експертите в инспектората ще се избират след конкурс и преди назначаването им ще преминават през проверка за почтеност. Те също ще декларират имуществото си и наличието или липсата на конфликт на интереси. Министерството на правосъдието оттегли предложението си експертите от Инспектората да се подлагат и на проверка с полиграф.

За да не се заобикалят конкурсите за повишаване на магистрати, чрез конкурси за преместване се въвежда ограничение само на до 20% от свободните позиции в конкретен орган на съдебната власт да се назначават кандидати за преместване. На останалите над 80% ще бъдат назначавани кандидати за повишаване. „Практиката показва, че магистрати на по-ниски позиции не могат да растат в професията, тъй като голяма част от свободните позиции се заемат от хора, които се местят от съд в съд“, аргументира предложението на МП Екатерина Захариева.

Регламентира се статутът на съдебните заседатели, като отпада изслушването и изборът на кандидатите в общинските съвети. Същинският избор на заседателите ще се извършва от общите събрания на съдилищата.

Променят се правилата за придобиване на юридическа правоспособност с цел завършилите студенти по право да придобият повече практически умения. Шестмесечният задължителен стаж се разделя на два модула – общо запознаване с работата на всеки орган на съдебната власт в продължение на два месеца: съд, прокуратура, следствие; както и четиримесечно практическо обучение при други юристи – адвокати, нотариуси, ЧСИ. Изпитът за правоспособност вече е със задължителен практически елемент – решаване на казус. Студентите ще може да се явят максимум три пъти на него.