Дискусия в британския парламент определи кандидатурата на България за генерален секретар на ООН Ирина Бокова, като една от най-сериозните, наред с тази на бившия президент на Словения Данило Тюрк.

Основната тема на обсъжданията беше процесът на селекция на бъдещ генерален секретар на ООН и ролята му в отношенията между Запада и Русия.

Участниците в дискусията отчетоха силата на аргументите за определяне на жена за генерален секретар на ООН, както и необходимостта от зачитане на регионалната ротация.

Двама от тях - независимият експерт Дейвид Кларк, председател на базираната в Лондон НПО Russia Foundation и бивш външнополитически съветник на британския външен министър Робин Кук и американският журналист Стивън Ерлангър, шеф на кореспондентското бюро на New York Times в Лондон, подчертаха, че справедливите амбиции на страните от Източна Европа е трудно да бъдат игнорирани, още повече че сред вече издигнатите кандидати има личности, които отговарят на всички изисквания.

Ерлангър, който е и носител на наградата Пулицър за 2002 г. подчерта, че въпреки добре известния й произход от семейство на „червен барон", Ирина Бокова е компетентен управленец и политик, известна с последователната си работа за присъединяването на България към ЕС и НАТО. Според него „ще бъде жалко, ако Ирина Бокова бъде спряна заради подозрения", свързани с „погрешно сложения й етикет, че е кандидатът на Москва".

Най-добро свидетелство за управленския капацитет на Ирина Бокова, според Ерлангър, е безспорният й успех да гарантира функционирането на ЮНЕСКО след оттеглянето на финансовия принос на САЩ за Организацията, съставляващ почти една четвърт от нейния бюджет, вследствие на приемането на Палестина от държавите членки на ЮНЕСКО през 2011 г.

Всички участници в дебата определиха медийните публикации за възможни нови кандидатури - на германския канцлер Ангела Меркел и българския еврокомисар Кристалина Георгиева - за чиста спекулация и напълно неправдоподобни, въпреки личните качества на двете.

Участниците се обединиха около тезата, че правилният избор на нов генерален секретар на ООН би могъл да изиграе важна роля за намаляване на конфронтацията между Запада и Русия, съществено нараснала през последните години - след решението за военна интервенция в Либия през 2011 г. и особено след руската окупация на Кримския полуостров през 2014 г. Една от главните задачи на бъдещия генерален секретар е да работи за намаляване на тази конфронтация, достигнала по някои въпроси, като Сирия, Украйна, Южнокитайско море - до мащаб, невиждан от Студената война насам.