Липсва единна информационна система за регистриране случаите на насилие над деца, алармират неправителствени организации. Информацията по отношение насилието над деца остава разпокъсана с недостатъчно налични данни.

Това стана ясно по време на дискусия, посветена на проблемите, свързани с агресията сред децата, организирана от парламентарната Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

Дискусията завърши с решението да бъде създадена работна група за промени в законодателството за справяне с агресията сред децата, в която ще участват представители на всички институции и НПО организации, работещи по проблема.

За липсата на реални данни за случаите на насилие над деца призна и председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева. Тя заяви, че е необходима политическа подкрепа на процеса за изграждане на единна система за обработка на данни.

Ева Жечева посочи, че последните данни на ДАЗД са от 2013 г., след тази година е преустановено поддаването на данни от отделите за закрила на детето, които се предоставят и на Евростат. "България се цитира с условност по отношение на това, че данните не са реални и достоверни", заяви Жечева.

Тогава регистрираните данни за насилие по разработените през 2001 г. информационни карти, с които се набира информация за възрастта на детето и вида насилие, са 1973. Най-висок дял на насилието е извършено в семейството, следвани от случаите на насилие в училище и на улицата, посочи Жечева.

Омбудсманът Мая Манолова обеща веднага да напише препоръка за възстановяване набирането на тези данни от страна на Агенцията за социално подпомагане и отделите за закрила на детето в Министерство на труда и социалната политика. Жечева заяви, че ще бъде разработена Национална програма за превенция на насилието.

За 2015 г. са разгледани 2 490 преписки – отново водещият дял имат преписките за насилие – 412 са за случаи на физическо насилие, 100 на психическо насилие, сексуални блудства и насилие - 55, един от които е много тежък случай на трафик с цел сексуална експлоатация.

Георги Богданов от Национална мрежа за децата заяви, че фокусът на цялото общество е да лекуваме риска вместо да имаме превантивни дейности. Нямаме дори услуги за детското психично здраве. Той припомни, че още през 2013 г. е въведен Координационен механизъм за взаимодействие между институциите, но за съжаление много учители и лекари не знаят какво трябва да се случи.

Според него е важно възстановяването на дейността на мобилна група за подкрепа на училищна среда, която по думите му е преустановила работа през 2013 г.

Омбудсманът Мая Манолова заяви, че един от най-големите проблеми е домашното насилие. По думите й, всяка трета жена в България, се оказва жертва на домашно насилие. Мая Манолова подчерта, че е необходимо във всеки областен център да има кризисен център за подкрепа на жертвите на насилие.

По официална статистика в областните регистри няма изобщо случаи на домашно насилие – нито над жени, нито над деца, а в същото време НПО и сдружения за подкрепа й се оплакват, че местните районни полицейски управления изпращат жертвите на домашен тормоз към тях, а те са в състояние да предоставят единствено косвена помощ.

„В столицата има един-единствен кризисен център с капацитет от осем легла”, посочи омбудсманът. Тя заяви, че липсва достатъчно координация между институциите по отношение на домашното насилие.

Георги Апостолов от Център за безопасен интернет посочи, че медийната информационна среда, в която растат децата, също е много важна. По думите му обществото става все по-толерантно към различните форми на насилие.

"За да предприемеш мерки, трябва да ти е ясна картината", заяви той. „МВР разработва една информационна система, МП – друга информационна система. Ние не знаем колко деца се раждат в страната”, заяви Апостолов.