Ситуацията с бежанците след затварянето на балканския път е сред водещите теми на съботните вестници.

„Борисов заплаши да блокира споразумението ЕС – Турция България поиска от ЕС да я включи изрично в проектоспоразумението с Турция за спиране на миграционния поток, в което засега се споменава само Гърция. "Премиерът Борисов предупреждава в писмо председателя на ЕС Доналд Туск, че България може да блокира споразумението, което ще се разглежда на 17 и 18 март в Брюксел", съобщи Клуб Z. "България няма да е готова да приеме частичен турски ангажимент (само за гръцките острови), който най-вероятно ще доведе до отваряне на нови миграционни маршрути", пише Борисов. Испанският парламент гласува против проектоспоразумението между ЕС и Турция за бежанците.” – в. „Сега”.

„С писмо на премиера Бойко Борисов до европейските лидери България постави исканията си, свързани с подготвяното споразумение на Европейския съюз с Турция за намаляване на мигрантския поток, което трябва да бъде постигнато след седмица в Брюксел. София обвързва подкрепа за споразумението с възможност мигранти да могат да бъдат връщани и от България, предаде БНТ. Такава ще е позицията на България на срещата на върха следващата седмица. В писмото Борисов припомня, че не всички външни граници на Европейския съюз са шенгенски и че на европейска подкрепа трябва да разчитат всички гранични държави, а не някои да са принудени сами да търсят решения... България иска Европейският съюз да не се концентрира само върху мигрантския път от Турция към Гърция, а условието за реадмисия да важи и за сухопътната и морската турско-българска граница. Ако остане сегашното предложение - реадмисия само от гръцките острови - има опасност от възникването на нови мигрантски маршрути. България настоява и либерализирането на визите за турски граждани да стане само след влизането в сила на двустранните протоколи за прилагането на споразумението за реадмисия и се постигне осезаемо прилагане, т.е. когато се види, че Турция изпълнява ангажимента за реадмисия. София иска помощ и ресурси да получават всички засегнати от мигрантската криза страни, за да може да се гарантират ефективните реадмисия и връщане на мигранти. На 17 и 18 март на редовен съвет европейските лидери трябва да постигнат окончателно споразумение с Анкара за условията, при които Турция ще приема обратно мигранти, влезли в Европейския съюз незаконно от нейна територия...” – в. „Труд”.

„По разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов ще бъде предоставена хуманитарна помощ за бежанците и мигрантите на гръцко-македонската граница. Осигурени са палатки, легла, одеяла и отоплителни материали, каквато необходимост има и е посочена в писмо от Гърция, получено чрез Министерство на външните работи. Координацията е възложена на началника на кабинета на премиера. Помощта се осигурява от Министерство на земеделието и храните и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в МВР по инициатива на министър-председателя Бойко Борисов. Към момента на гръцко-македонската граница край Идомени са блокирани хиляди жени, деца и мъже. Заради проливните дъждове и лошите условия на живот са необходими спешни мерки за предотвратяване на хуманитарна криза. България не веднъж е изразявала позицията си за подкрепа и солидарност към съседните ни страни, като в същото време призоваваме да бъдат спазвани всички ангажименти и задължения по опазване на границата и придвижването на мигрантите по надлежния ред.” – в. „Стандарт”.

„В охраната на границата водеща роля ще имат МВР, гранична полиция и жандармерията, а българската армия ще оказва съдействие и помощ при кризисна ситуация, каза министърът на отбраната Николай Ненчев пред БНТ. Неговата оценка е, че към момента военните си вършат добре работата. "Направихме всичко необходимо, съответните планове, разчети, предприехме конкретни мерки. Направихме учения и наблюдаваме съответните райони. Подготвени сме, имаме информация. Ще участваме със сухопътни войски, военно военно въздушите сили, съвместното командване на силите, военно медицинска академия. Така, че сме създали много добра организация", обобщи министърът. Ситуацията на границата ни сега е спокойна. Но се следи и около бежанските центрове, за да може да се предприемат бързо действия, ако настъпи промяна. По повдигнатия според въпрос за въоръжението на армейските части министърът е категоричен, че военнослужещите, изпратени да охраняват границата, ще бъдат въоръжени. "На определени места военнослужещите няма да носят оръжие. Зависи от самите местности, но като цяло ще бъдат въоръжени. Военните са на работа и ще вършат професионално своята служба. Ще бъдат за респект и не само, ако се наложи, за да спрем бежанската вълна", каза Ненчев. В Гърция има над 36 хиляди бежанци и още продължават да навлизат в страната. В Македония ситуацията също е тежка. Сърбия затваря границите. "Направих инспекция на Кулата и получих информация, която ме кара да съм относително спокоен, тъй като към този момент няма бежанци, които да са се насочили към българската граница", информира министърът. За взетите мерки той е написал уведомителни писма до министрите на отбраната на Турция, Гърция, Сърбия и Македония. "Ще предприема конкретни действия да бъда непрекъснато във връзка с тях, за да търсим общи решения. Смисълът на всички тези действия са свързани с това да бъдем активна страна, да обменяме информация и да знаем какво предстои да се случи, за да бъдем подготвени", коментира министърът...” – в. „Дневник”.

Всекидневниците съобщават също, че се отнемат привилегиите на почетните консули.

„Привилегиите на почетните консули на чужди държави в България ще бъдат орязани. Това се разбира от стенограмата от заседанието на правителството в сряда. На него премиерът Бойко Борисов нарежда "това, което не съответства на европейските практики, веднага да бъде преустановено"... "Ние тук можем да кажем, че на почетните консули сме дали да се движат с червени номера, да ползват облекчения и изобщо права, каквито няма никъде в Европейския съюз... Ходят с ескорт или с какво ли не". От отговора на външния министър пък се разбира, че за проблеми, свързани с поведението на редица почетни консули на чужди държави, акредитирани в България, той е информиран и от други членове на кабинета. Митов обяснява, че привилегиите на почетните консули са уредени с три наредби - за приемане на почетни консули, за възстановяване на ДДС и акциз на дипломатическите представителства и за оформяне на стоки, изнасяни от тях. Всички тези нормативни актове се нуждаят от изменения, за да бъде предотвратено повторение на практиката, станала повод за поставянето на въпроса от други министри, казва той и се ангажира да подготви промените за седмица. Външният министър казва, че ще търси съдействие и от други министерства, най-вече на финансите и на вътрешните работи. От справка на сайта на Министерството на външните работи се вижда, че почетните консули на чужди държави в България са 63-ма...” - в. „Днвеник”.

„Голяма част от привилегиите на почетните консули на чужди държави у нас да отпаднат. Това ще предложи до седмица външният министър Даниел Митов... На почетните консули, които обикновено са български граждани, ще им бъдат отнети дипломатическите номера, които ги пазят от санкции при нарушение на правилата на пътя, научи в. “24 часа” от източници в МВнР. Вниманието към тях било насочено от МВР, след като са получени множество сигнали за спиране на пешеходни пътеки, на забранени места, както и агресивно шофиране. Покрай отнемането на тази привилегия ще бъдат прегледани и останалите - като например освобождаване от ДДС и мита за покупки, които са свързани с консулската им дейност... 64-ма са акредитираните в България почетни консули, показва справка на МВнР, която е актуализирана за последно през февруари т.г. Сред тях са известни бизнесмени като издателят на “Капитал” Иво Прокопиев (Канада), Борислав Сарандев (Шри Ланка), собственикът на “Приста ойл” Пламен Бобоков, който представлява Украйна в Русе. В Пловдив почетен консул е собственикът на “РозаИмпекс” Димитър Георгиев. Пловдивският бизнесмен и член на БСП Георги Гергов е почетен консул на Русия в Пловдив. Тази страна е и сред малкото, заедно с Италия и Румъния, които имат по няколко. Русия има почетен консул и в Бургас - Тонко Фотев, който през 2009 г. бе обвиняван в блудство. Строителният предприемач Светослав Глосов е консул на Мароко, Борислав Дионисиев представлява Малдивите, а юристът Иван Тодоров - Антигуа и Барбуда. Банкерката Цветелина Бориславова е почетен консул на Исландия, а спортният юрист Ивайло Дерменджиев - на Кения. Бившата шефка на “Хюлет-Пакард” у нас Саша Безуханова е консул на Люксембург, а Светослав Джамбов е на Малайзия. Максим Бехар представлява Сейшелите, Виктор Меламед - Тайланд. Почетен консул на Монголия е собственикът на “Балкан консулт” Пенчо Иванкин, на Монако е търговският адвокат Сергей Пенев. Бизнесмените Митко Солаков и Тихомир Трендафилов представляват Казахстан съответно в Благоевград и Пловдив...” – в. „24 часа”.

Вестниците съобщават също, че Георги Първанов е представил Ивайло Калфин като „блестяща кандидатура” за президент.

„Няма по-добър до момента кандидат за президент от Ивайло Калфин. Това заяви за пореден път лидерът на АБВ и президент на страната (2002-2012) Георги Първанов пред журналисти в парламента. В отговор на спряганата кандидатура на социалния вицепремиер за президент Първанов посочи - "Би бил прекрасен президент. Няма по-добър от него на този етап". "Това не означава, че той ще се кандидатира. Само казвам, че той е наистина блестяща кандидатура", уточни АБВ лидерът. На въпрос дали самият той би се отправил отново към президентския пост и дали изобщо има това право след два мандата Първанов посъветва да се попита Конституционния съд, защото той може да поясни...” – в. „Стандарт”.

„Лидерът на АБВ Георги Първанов промотира вицепремиера Ивайло Калфин за кандидат за президент на левицата. Според него в момента няма по-добра номинация... На президентския вот през 2011 г., когато бе член на БСП, Калфин отиде на балотаж с кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Тогава за вицепрезидент от БСП се бореше актьорът Стефан Данаилов, който се смята за много обичана фигура сред левите избиратели. В отговор соцлидерът Михаил Миков се усмихна и каза: „Да, добре, благодаря.“ През миналата пролет в интервю за „Труд“ Първанов лансира идеята, че АБВ и БСП трябва да имат обща кандидатура за президент и вицепрезидент. Тезата се потвърди и от бившия лидер на столетницата Сергей Станишев. Сегашното ръководство на „Позитано“ 20 обаче не подхожда с вълнение по въпроса. Според социалисти всичко ще се решава след конгреса на 7 и 8 май, когато се очаква, но не е абсолютно сигурно, Миков да бъде преизбран за лидер. Има и слух, че той може да получи подкрепата на лявото крило на БСП в битката за партията, ако издигне шефа му Янаки Стоилов за президент. В началото на годината АБВ поиска промени в конституцията, с които да отпаднат изискванията кандидатите за президент да са родени в България, да са живели през последните 5 години в страната и избирателната активност на първия тур да е над 50%. Никоя от големите партии обаче няма намерение да инициира подобни поправки.” – в. „Труд”.

Вестниците публикуват и данни от европейски доклад, показващи, че българските ученици са с най-малко знания в ЕС.

„Мониторингов доклад на Европейската комисия показва, че българчетата са сред най-слабите ученици в Евросъюза, а все повече деца у нас не завършват училище, съобщи Нова телевизия. Процентът на заетост на наскоро дипломиралите се у нас е 52,6%, а в ЕС възлиза на 70,8%. По основни предмети като математиката и четенето българските ученици са най-зле. Далеч сме от чуждите езици, които владеят другите европейци, и още не сме свикнали да учим през целия си живот. Проблемът, според учителите е, че нашите програми нямат общо с европейските. Друг проблем е, че по ранно отпадане от училище ние сме в четвъртата група - на най-лошите резултати и най-голямата липса на прогрес. Същевременно по училищата у нас няма достатъчно учители с необходимите специалности и се налага на други да поемат щафетата. Европа очаква висшистите да донесат светлината в образованието. За тях казва добра дума - че са повече, но все още избират само 6 от всички 52 професионални избора. Любимото висше на българите е по икономика, администрация и управление, право, комуникации и IT, педагогика и туризъм.” – в. „24 часа”.

„Всеки пети младеж между 18 и 24 г., живеещ в Северозападна България, отпада преждевременно от образователната система. Това показва мониторинговият доклад на Европейската комисия за образованието и обучението у нас през 2015 г. Делът на българите в тази възрастова група, които имат завършено най-много основно образование, расте с бавни темпове от 2012 г. насам (дотогава е намалявал), като през 2014 г. достига 12.9 на сто. Само в Югозападния регион, включващ столицата София, напусналите системата са малко - 5.9%. В останалите пет региона данните са стряскащи. Най-сериозно е положението в Северозападна България, където 20.8% от младежите прекъсват преждевременно обучението си. В Североизточния регион този процент е 17.9 на сто, в югоизточния - 16.8%, в северния централен регион - 15.6%, а в южния централен - 13%. От ЕК препоръчват ранно идентифициране на затрудненията и въвеждане на финансови стимули за училищата за задържане на децата. Сред негативните тенденции е отбелязан и ниският дял на възрастните между 25 и 64 г., включени в дейности по учене през живот. По този показател сме на предпоследно място (след Румъния) с 1.8% възрастни учащи хора през 2014 г. при средно за ЕС 10.7%. Докладът напомня още веднъж и трагичното ниво на постиженията на деветокласниците по четене и математика, познато от международното изследване PISA 2012...” – в. „Сега”.