Пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от магистратската квота при широка представителност, ясни условия и тайно гласуване, а решенията за назначаване, повишаване и освобождаване на магистрати да се вземат самостоятелно от колегията на съдиите и колегията на прокурорите и следователите при условия на явен вот и без „въздържал се”. Това са част от промени на Закона за съдебната власт, приети днес с решение на Министерски съвет, и предложени за одобрение от Народното събрание.

Предвидените в законопроекта промени са съобразени с приетите изменения в Конституцията и изпълняват основните мерки, записани в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. Новите текстове отразяват и препоръките и стандартите на Съвета на Европа и Европейския съюз по отношение на организацията на съдебната власт и независимостта на съда. Те имат за цел да осигурят статута на ВСС като независим и ефективен орган, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт и ползващ се с доверието на обществото и на съдиите, прокурорите и следователите. Промяната в структурата и организацията на ВСС е в изпълнение на препоръките на Венецианската комисия и Консултативния съвет на европейските съдии към Съвета на Европа и укрепва независимостта на съдебната власт, като не допуска членовете на ВСС, които представляват прокурорите и следователите, да участват в решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси на съдиите и обратното.

Законопроектът ограничава възможността за влияние от страна на парламентарно представените политически партии върху кадровите решения и вот на колегията на съдиите и колегията на прокурорите и следователите във ВСС, чрез въвеждане на квалифицирано мнозинство от 8 гласа за съдийската и 6 за прокурорската колегия. Прозрачността на вземаните решения от двете колегии и Пленума се гарантират чрез провеждането на явен вот и недопускането на въздържане при гласуването.

В компетентността на Пленума на ВСС остава решаването на общите за съдебната система въпроси като бюджет, годишни доклади за дейността и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, както и други въпроси от обща компетентност.

Детайлно се урежда начинът на избор на членове за ВСС от квотата на Народното събрание (6 за съдийската колегия), (5 за колегията на прокурорите и следователите), както и от професионалната квота на съдиите (6), следователите (1) и прокурорите (4).

Новите текстове изискват при номинирането на кандидати за членове на съвета от депутати задължително да се посочва за коя от двете колегии се предлага конкретният кандидат. Те трябва да са магистрати, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или представители на друга правна професия с доказани професионални и морални качества. Гаранция за избора на професионалисти с безспорен авторитет е заложеното изискване за тях да са гласували не по-малко от 2/3 от народните представители.

За членовете на ВСС от професионалната квота е предвиден пряк избор, при който всеки съдия, прокурор и следовател ще може да даде гласа си за предпочитан от него кандидат. В момента това е невъзможно, тъй като действащият закон е разписал, че изборът се извършва от делегатски събрания, на които един делегат представлява няколко свои колеги.

Проектът детайлно разписва сроковете за номинации и провеждането на изборите от професионалната квота в продължение на две последователни съботи и недели, като през първите два почивни дни да се определят членовете на избирателните комисии и да се изслушват кандидатите, а през вторите два – да се провеждат самите избори. За валиден ще се счита изборът, при който повече от половината от членовете в избирателните списъци са участвали в гласуването.

Подробно са уредени правилата за утвърждаването на образците и отпечатването на бюлетините, публичността на общото събрание, присъствието на наблюдатели във всички фази на изборния процес, както и определянето, обявяването и оспорването на резултатите от изборите. Освен гласуване с хартиени бюлетини, в преходните и заключителни разпоредби проектът предвижда и възможност за провеждане на вота по електронен път или с машинно гласуване.

В отговор на критиките в доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка за некачествено оценяване на работата на магистратите, проектът въвежда постоянни комисии по атестиране към всяка от двете колегии на ВСС. В тях е предвидено да участват действащи магистрати, избирани от Пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и съответно – от Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и Националната следствена служба.

Новите текстове изрично изключват възможността членовете на ВСС да получават допълнително възнаграждение за участието си в комисии към Съвета.

Във връзка с преминаването на управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт от Министерството на правосъдието към ВСС са направени необходимите промени в Глава двадесета, Раздел IV от Закона - „Управление на имуществото на съдебната власт“, а сроковете и реда за това са уредени в заключителните разпоредби на закона.