Събития:

303 г. – Император Диоклециан издава указ за преследване на християните в Римската империя.

1303 г. – Битката при Рослин, част от Първата война за независимост за Шотландия

1510 г. – Папа Юлиан II отменя наложеното над Венеция отлъчване от Католическата църква.

1582 г. – Папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар.

1607 г. – За първи път е поставена операта „Орфей“ на Клаудио Монтеверди по либрето на Алесандро Стриджо.

1616 г. – Комисия от римокатолически теолози определя идеята на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание…“.

1711 г. – Състои се премиерата на операта „Риналдо“ от Георг Фридрих Хендел в Лондон.

1719 г. – Император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата – първия руски музей.

1783 г. – Английският парламент взема решение за прекратяване на Британско-американската война.

1821 г. – Мексико получава независимост от Испания.

1839 г. – Уилям Отис получава патент за парен багер.

1841 г. – Създаден е окръг Ричлънд в щата Илинойс, САЩ.

1848 г. – Излиза „Манифест на комунистическата партия“, написана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

1848 г. – Кралят на Франция Луи-Филип абдикира от престола; във Франция е обявена Втора република.

1861 г. – Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на заточение Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

1876 г. – Състои се премиерата на музикалното произведение „В пещерата на планинския цар“ норвежкия композитор Едвард Григ в Осло.

1878 г. – Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград).

1878 г. – Руско-турска война: Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано.

1881 г. – Основан е чилийският град Темуко.

1887 г. – Париж и Брюксел стават първите столици, свързани с телефонна връзка, това също е и първата интернационална телефонна връзка в Европа.

1895 г. – Започва Национално-освободителното въстание в Куба против испанските колонизатори, начело с Хосе Марти.

1910 г. – Създаден е шведският футболен отбор Малмьо ФФ.

1918 г. – Естония приема декларация за независимост от Русия.

1921 г. – С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба в Българската армия и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.

1932 г. – Създаден е Висшият електорален съд – най-високата инстанция на изборното правосъдие в Бразилия.

1938 г. – В САЩ за първи път е използван найлон за стока за широко потребление – започва производството на найлонова четка за зъби.

1939 г. – Унгария се присъединява към Антикоминтерновия пакт.

1940 г. – Открито е 25-ото Обикновено Народно събрание.

1941 г. – Япония провъзгласява за своя територия островите в Океания.

1942 г. – Излъчено е първото предаване по Радио „Гласът на Америка“.

1942 г. – Втората световна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския кораб Струма, превозващ 778 български евреи бежанци към Палестина.

1945 г. – Втората световна война: Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската операция.

1946 г. – В Аржентина Хуан Перон е избран за президент.

1955 г. – Турция и Иран сключват Багдадския пакт, просъществувал 24 години.

1958 г. – Създадена е кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара.

1962 г. – Закрито е 29-ото Обикновено Народно събрание.

1964 г. – Касиус Клей (Мохамед Али) става за първи път световен шампион по бокс в тежка категория.

1966 г. – Ганайският президент Кваме Нкрума е свален, докато гостува в Чили.

1969 г. – Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия.

1969 г. – Американският космически кораб Маринър 6 е изстрелян към Марс.

1981 г. – Официално са закрити 13-те Зимни олимпийски игри 1980 в Лейк Плесид, щата Ню Йорк, САЩ.

1981 г. – Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.

1984 г. – Дяволският мост (Ардино) на река Арда близо до град Ардино е обявен за паметник на културата.

1984 г. – Започва дипломатическото сътрудничество на Камерун с България.

1988 г. – След представление в Германия зрителите аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти.

1992 г. – Създаден е Национален парк Рила с обща площ 107 924 хектара.

2002 г. – Приключват Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.

2004 г. – Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.

2007 г. – Официално е открит стадионът на Ковънтри Сити – Рикох Арена.

2008 г. – Фидел Кастро се оттегля от поста Президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност.

2013 г. – Митрополит Неофит е избран за Патриарх на Българската православна църква

Родени:

1463 г. – Джовани Пико делла Мирандола, италиански хуманист († 1494 г.)

1500 г. – Карл V, император на Свещената Римска империя († 1558 г.)

1536 г. – Климент VIII, римски папа († 1605 г.)

1547 г. – Хуан Австрийски, испански военачалник († 1578 г.)

1619 г. – Шарл Льо Брюн, френски художник († 1690 г.)

1644 г. – Мария Елизабета Лемерхирт, майка на Йохан Себастиан Бах († 1694 г.)

1744 г. – Фьодор Ушаков, руски адмирал († 1817 г.)

1767 г. – Рама II, крал на Сиам († 1824 г.)

1786 г. – Вилхелм Грим, германски филолог († 1859 г.)

1788 г. – Юхан Дал, норвежки художник († 1857 г.)

1817 г. – Огюст-Александър Дюкро, френски генерал († 1882 г.)

1829 г. – Фридрих Шпилхаген, германски писател († 1911 г.)

1831 г. – Лео фон Каприви, пруски генерал († 1899 г.)

1842 г. – Ариго Бойто, италиански поет († 1918 г.)

1850 г. – Мари Ясаи, унгарска артистка († 1926 г.)

1863 г. – Франц фон Щук, немски художник († 1928 г.)

1870 г. – Теодор Гълъбов, български стенограф († ?)

1875 г. – Константин Хирл, немски политик († 1955 г.)

1878 г. – Александър Божинов, български художник († 1968 г.)

1882 г. – Стоян Романски, български езиковед († 1959 г.)

1884 г. – Иван Абаджиев, български офицер († ? г.)

1885 г. – Станислав Виткевич, полски писател († 1939 г.)

1885 г. – Честър Нимиц, американски адмирал († 1966 г.)

1890 г. – Ангел Димитров, български цирков артист († 1965 г.)

1892 г. – Владимир Стойчев, български военен († 1990 г.)

1893 г. – Крум Кюлявков, български писател († 1955 г.)

1895 г. – Всеволод Иванов, съветски писател († 1963 г.)

1896 г. – Григор Агаронян, арменски скулптор († 1980 г.)

1897 г. – Никола Недков, български лекар († 1955 г.)

1899 г. – Михаил Громов, съветски авиатор († 1985 г.)

1900 г. – Максим Щраух, съветски артист († 1974 г.)

1902 г. – Борис Левиев, български диригент и композитор († 1968 г.)

1909 г. – Огъст Дърлет, американски писател († 1971 г.)

1910 г. – Тилемахос Кантос, кипърски художник († 1993 г.)

1912 г. – Иржи Трънка, чешки художник († 1969 г.)

1916 г. – Иван Башев, български политик († 1971 г.)

1918 г. – Винчо Христов, български партизанин († 1943 г.)

1931 г. – Славе Македонски, български писател († 2002 г.)

1932 г. – Мишел Льогран, френски композитор

1933 г. – Веселин Искърски, български журналист († 1995 г.)

1936 г. – Чудомир Начев, български лекар († 2005 г.)

1938 г. – Филип Найт, американски предприемач (Nike)

1940 г. – Денис Лоу, шотландски футболист

1941 г. – Сам Лундвал, шведски фантаст

1943 г. – Христо Проданов, български алпинист († 1984 г.)

1944 г. – Дейвид Уайнленд, американски физик, Нобелов лауреат

1946 г. – Ратомир Дуйкович, сръбски футболист

1947 г. – Едуард Джеймс Олмос, американски актьор

1948 г. – Уолтър Смит, шотландски футболист

1950 г. – Любен Чаталов, български актьор

1952 г. – Светла Златева, българска лекоатлетка

1955 г. – Ален Прост, френски пилот от Формула 1

1955 г. – Стив Джобс, американски предприемач и изобретател († 2011 г.)

1956 г. – Джудит Бътлър, американски философ

1960 г. – Валери Цеков, български политик

1964 г. – Иван Маринов – Маслара, български футболист

1966 г. – Били Зейн, американски актьор

1966 г. – Милена Славова, пънк/рок певица

1968 г. – Мартин Вагнер, германски футболист

1971 г. – Педро де ла Роса, испански пилот във Формула 1

1972 г. – Владимир Колев, български футболист

1972 г. – Крис Фен, американски музикант

1973 г. – Йордан Йовчев, български гимнастик

1981 г. – Лейтън Хюит, австралийски тенисист

1982 г. – Клара Кукалова, чешка тенисистка

1987 г. – Жельо Желев, български футболист

1988 г. – Майкъл Джонсън, английски футболист