Освен грозни опити да се кешира от кандидатстване за българско гражданство, друг тип загриженост за диаспората от държавата не съм усетил, но ние не се отказваме, казва за Фрогнюз председателят на Фондация Българска Памет.

Д-р Милен Врабевски е възпитаник на Английската гимназия и на Медицинския университет в родния си град Варна. Собственик е на най-голямата в региона частна научно-изследователска организация в клиничната медицина с повече от 300 служители в 17 европейски държави.

През 2007 г. учредява Фондация "Българска Памет", чрез която финансира инициативи за съхранение на културно-историческото наследство и утвърждаване на националната идентичност в перспективата на европейската интеграция. За благотворителната дейност в полза на обществото през 2012 г. е поканен за член на „Глобалната инициатива на Бил Клинтън“, а през 2013 г. е отличен с „Гражданската награда“ на Европейския парламент.

През 2015 г. с негово дарение и по негова инициатива в центъра на София беше издигнат паметник на Цар Самуил в памет на 1000-годишнината от смъртта на владетеля

интервю на Ана Кочева

- Г-н Врабевски, познавам Ви като човек, който споделя, че в България, трябва първо да си повярваме и да работим за това да стане хубаво да си българин, тогава ще го поискат всички. Самият Вие работите в тази посока ежедневно – развивате научно-изследователска организация, управлявате Фондация Българска Памет, продуцентската къща „Intelligent Music“, инвестирате в училище и две детски градини.

- Най-малкото не бива да чакаме някой да ни напише каузата. Да не забравяме, че при успелите нации имаме подчертана доминация на националните приоритети. Ние сме достатъчно зрял народ, да се ориентираме какво ни е необходимо - да се борим с демографския срив, чалгизацията, профанизацията, да подпомагаме кариерата на младите хора, да възпитаваме децата си да обичат Родината и да изповядват европейските ценности... От въпроса Ви: хората ще разберат, че сред най-добрите предпоставки за успех е вярата в собствените възможности, но при положение, че сме се научили да живеем за другите, осъзнавайки, че това е мисията в живота на всички ни. Живейте активно и с позиция, мислете за ближния, и махнете страха. Така ще откриете таланта си. Този, с който да добавяте стойност в живота на другите. Така постепенно ще става все по-хубаво да си българин.

- Градите позитивна среда от малки оазиси насред всеобщия упадък. Има ли рецепта, с която всичко изброено може да се възпроизведе в по-голям, защо не общодържавен мащаб?

- Рецептата е повече хора да създаваме оазиси. Всичко е свързано с нас, с нагласите ни, с конструктивизма и най-вече - с добрите намерения. Затворили сме се в безпримерен егоизъм и озлобление, докато всекидневно можем да правим нещо полезно за средата, в която сме потопени. Не е необходимо цяло състояние, за да си добронамерен. Започнете от добра дума, насърчаване, нахранете някой, поправете нещо, без това да ви е задължение. Правете го от сърце и магията идва. Необходима е всеобща нагласа към положителните промени, планирана и осъзната целеустременост в полза на другите, за да се получи привличане на фактори за напредък. Така функционира Вселената. Нека не се делим от нея.

- В последните дни сме свидетели на скандала с учебните програми и съдържанието на учебниците, особено по история и български език. Във Вашето училище един от приоритетите е родолюбиво възпитание. Къде е златната среда между стандартите, зададени от МОН, и тази кауза, с която се ангажират преподавателите?

- Един учебник може да е временна пречка, не и постоянно препятствие да възпитаваме децата си в родолюбив дух. Да не забравяме, че съществуват семейна и медийна среда. Ако всички правим възможното да се пази родолюбивият дух, българското няма да се загуби. Да не забравяме последните мачове на националите ни по волейбол до каква еуфория доведоха! Ние имаме необходимост да бъдем себе си и да пазим и величаем родното. То е неразделна част от европейската ни културна идентичност. Не ми се струва коректно някакви либерални идеологии да си присвояват по-извисената морална позиция. Индивидуалният подход в моето училище е решаващ. Обръща се достатъчно внимание на всяко дете, защо е ценно да се гордеем с произхода си. Това възпитава желание то да инвестира след време таланта и уменията си в Родината. Помагаме си с множество нагледни материали: постоянни експозиции, информационни табла свързани със светли български годишнини, създадохме кът „Родолюбие” (събития и личности на България - повод за гордост), не забравяме традициите с националните символи (химн, знаме, герб). В момента изграждам на входа паметник на Цар Симеон Велики, на чието име е училището. Горд съм, че подпомагам написването и издаването на учебник по Родинознание на г-н Костадин Костадинов и проф. Пламен Павлов. Скоро ще излезе от печат и ще го разпространим масово и безплатно. Ще поискам одобрението му от МОН. Не забравяме, че предстоят нови срещи и дебати на ниво институции, докато се поучим от добрите европейски практики.

- Вие сте в преки контакти с редица образователни министри. За избора на настоящия министър преобладава мнението, че се задава поредното упражнение на гърба на професионалната гилдия, на учениците, на родителите. Ще се срещнете ли и с г-жа Кунева, какво бихте й казали, какво бихте изисквали от нея – и като родител на ученици, и като човек който има отношение към образованието?

- Да, непременно бих поискал среща. Извън скучната конкретика по образователните реформи, ще подчертая, че за да вървим към национално обединение, не трябва да забравяме, че имаме над половин милион граждани с турско етническо самосъзнание. Стремим се и Турция да ни е добър съсед, трябва да търсим това, което ни обединява:

Национален празник номер 1 трябва да е 24 май. Няма по-светла и по-българска дата, както и няма по-добра кауза свързана с нея - тази на просвещението на един народ, способен да го издигне в култ и да го сподели с много други. Тук няма конфликт, няма битки, няма недоволни. Османското владичество, или иго, не трябва да се преекспонира по посока потенциално негативно отношение към съседна държава, която въпреки амбициите си не е Отоманската империя. Освен компетентните органи, достоен отпор на набезите на турски и саудитски ислямски фондации с нездрави интереси у нас дава осъзнатата полза да си български гражданин, горд европеец. От друга страна всички малцинства трябва да са наясно, че учат българска история, в Европейския съюз. Нашата гледна точка, базирана на националния идеал на дедите ни от последните 150 години, са задължителни за всички малцинства, както и българският език. Много неща следва да се променят в образованието на децата ни. Нека опитаме поне учебниците по история (и по възможност Родинознание, вместо Човекът и обществото) да са написани от консилиум от специалисти по история, но с гражданска квота. Изкуството е да накараме учениците да заобичат историята си. Това със зубрене на дати и акцент върху празниците на всякакви малцинства в България няма как да стане. Не сме мулти-култи. Българи сме. Не съм измислил аз националните държави, но знам как действат те навсякъде в Европа.

- Вярвате ли впрочем на реформаторските нагласи на МОН?

- По презумпция съм положително настроен. Един мой преподавател казваше: „За да преписват в час, на учениците, са им създадени условия за това. Ако махнете предразполагащия фактор, решавате проблема“. Така е и с институциите. Важно е да го има гражданското общество със своята любов към просветата. Това минимизира всякакви предпоставки за импровизации с образованието на децата ни.

- Из страната се затварят училища заради липса на ученици, но съществуват опасения, че те ще започнат да затварят врати и поради липса на кадри, т.е., че ще има глад за добре подготвени кадри. Как се справяте с това?

- С грижа за преподавателския екип във всяко отношение. Стеснява се маржът на печалбата, концентрират се средства за стимулиране на преподаването, модернизира се учебно-спортната база, инвестира се в квалификацията на учителите. В резултат - ефективно се обгрижват всички ученици и не закъснява ръстът в броя деца в училището ни - 22 за последните 3 месеца.

- Какъв е образът на младия човек на изхода на вашето училище? От друга страна пък някак дефинитивно най-добрите ученици са почти готови емигранти. Ще успеете ли да ги мотивирате да изберат България?

- Добре информиран идеалист-мечтател, готов да инвестира живота си на ползу роду. Моето училище не е трамплин за експорт в чужбина. Има такива учебни заведения, но не и това. Неразделна част е от програмата на Фондацията ми за инвестиция в млади таланти. Започваме родолюбивото възпитание от детските ни градини. Съзнавам, че мащабът все още не е значим, но на фона на 10-годишната дейност на Фондация Българска Памет, това е логична, голяма стъпка напред в инвестиционната ни програма за съхранение на родното през призмата на европейските ценности.

- Има един тотално неразработен проблем на образованието ни и това е работата с родителите. Как да бъдат интегрирани към процеса?

- Родителите трябва да са в постоянна, поне електронна, комуникация с учителите и управителните тела на учебните заведения. Това не включва само електронният дневник, разбира се. Разликата в стандартите на възпитание и обучение се минимизира по този начин. Не всички родители са позитивни и градивни натури и често предават негативните си нагласи на децата. Задачата да отворим кръгозора на тези деца и да им помогнем в търсене на таланта, който да инвестират в собствената си среда, няма как да мине без родителите. Любовта към Родината е необходимо условие за успешен старт. Затова бях толкова щастлив, когато получихме 83% обществено одобрение на построения от нас паметник на Цар Самуил в центъра на София. Скъпи родители, за всяка крачка по пътя към изграждане на успешно и мотивирано българско младо поколение, имаме необходимост от подкрепата ви.

- Системата принципно има слабостта да задълбочава различията: богати-бедни, елитни-неелитни… Ако едно частно училище би могло да реши тези проблеми, системата ги задълбочава, къде трябва да се търси генералното решение?

- Това не е масонска сбирка. Тук няма „специално избрани“. Обръщаме максимално внимание на всички деца във фондацията, в училищната среда, в музиката... България има изключителни млади хора и е редно всекидневно да отделяме от времето си за тях. Здравословният баланс обаче, включва да обърнем сериозно внимание и на особено талантливите деца. Не случайно печелим всички олимпиади по математика, информатика, физика... И аз, и вие сме част от системата и ако личният ни пример включва да инвестираме в децата на България, значи системата го допуска. Не може постянно да ни е виновен някой. Лична отговорност, с лична инвестиция, на фона на личния пример - това също гради “системата“, не само политическата класа.

- Вие сте един от радетелите на идеята за реинтеграция на диаспората. Освен Вашите усилия, имате ли усещане за последователен държавен ангажимент в това отношение?

- Откровено - не. Освен грозни опити да се кешира от кандидатстване за българско гражданство, друг тип загриженост за диаспората не съм усетил (поне не в значим мащаб). Но ние не се отказваме. През април във Варна започва поредният ми 19-ти семинар за утвърждаване на българското национално самосъзнание и европейска културна идентичност с участието на български деца от Македония, Сърбия, Украйна, Молдова, Родопите и Североизточна България. По близо 10-годишна традиция, ще се обучават една седмица за наша сметка в луксозните условия на Гранд Хотел Варна. Красотата е не само в работата с децата. Тази моя инициатива вече не е просто персонална инвестиция. Помагат ми Европейската комисия, Фондация „Ханс Зайдел“ и Община Варна вече трета поредна година. Това е вид дори наддържавно решение за поредната крачка в съхранение на българщината, в условията на евроинтеграция и искрено изповядване на европейските ценности.