Майкрософт е на път да запише нова глава в историята си, а с това – и в историята на технологиите. С разрастването на нуждите от още по-големи сървъри, които да обслужват увеличаващото се потребление, Майкрософт е в постоянно търсене на по-икономични и рационални решения. За пръв път компанията, абсолютен лидер на пазара, обръща поглед към...океана.

В неделя стана ясно, че екип от отдела на Майкрософт за иновации и компютърен дизайн е пуснал на дъното на океана прототипна капсула с компютърни сървъри. Целта е една – да се елиминира същинския проблем на големите струпвания на техника: сметките за електричеството, нужно за охлаждането им, съобщава Ню Йорк Таймс

Днешните центрове за данни, които поддържат всичко – от стрийминг в реално време до социални мрежи и имейли, съдържат хиляди компютърни сървъри, които, както всяка машина, генерират прекалено много топлина. Всяка от тях е снабдена с високотехнологична охлаждаща система и система за сигурност при прегряване. Но дори краткото срутване на някой сървър е в състояние да причини загуби както за компанията, така и за многомилионните потребители на Windows в света.

Поставянето на тези сървъри под леденостудения океан може да реши този проблем, както и да намали разходите на електричество. Тези разходи за компания като Майкрософт не са само решаващи за личната сметка на Бил Гейтс, но и за глобалната екология. Ето защо проблемите на Майкрософт с електричеството ни засягат пряко и косвено. И да, компанията смята да заложи на „зелена енергия”, която да захранва подводните модули.

Майкрософт управлява повече от 100 центрове за данни в целия свят и броят им постоянно се увеличава. Компанията е похарчила до този момент над 15 млрд долара, за да осигури повече от 200 онлайн услуги, до които имат достъп както обикновени потребители на смартфони, но и правителства, огромни компании с големи бази данни. Ето защо нуждите от някаква иновация в посока подобряване работата на сървърите и същевременно намаляване на разходите по поддръжката им, са повече от неотложни. Прекалено много зависи от тях.

„Когато за пръв път чух за това, си помислих: „Вода, електричество? За какво ви е това?”, казва Бен Кътлър, компютърен дизайнер, който е един от инженерите, работещи върху проекта Natick. “Но колкото повече мислех за това, толкова повече смисъл придобиваше.”



Подводната система, кръстена Леона Филпот по името на видеоиграта на Майкрософт Halo, е престояла до края на предвиденото време – 105 дни. Голямата стоманена капсула с диаметър близо 2,5 м е позиционирана на 30 метра под водата в Тихия океан около централното крайбрежие на Калифорния. Тя е била контролирана през цялото време със над 100 различни сензора – за налягане, влага, движение и други. Основните притеснения били течове на вода и от какво естество би могло да има проблеми с техниката. Защото при такива условия пращането на спешен технически екип би отнело много повече време и би било повече от фатално. Всичко обаче е минало успешно и за престоя от над 3 месеца не са отчетени неприятности.

Преместването на наземните центрове с данни към подводни може да отнеме много време, но това е една реалистична посока с много последствия. От една страна Майкросфот се фокусират изцяло върху щадящия начин на електрозахранване, като смятат да ползват турбини и силата на подводните течения, което само по себе си може да е революционно. От друга страна това ще доведе до още повече иновации, свързани с компютърните им системи – инженерите и програмистите трябва да ги подобрят до такава степен, че те да понесат дълъг престой без нужда от човешка намеса за ремонт или подобрение. Настоящата цел е срок от поне 5 години и всички, които работят по проекта, признават, че предизвикателството е голямо, но изключително значимо.