Зимата традиционно е сезонът, в който избухват епидемиите от шарка. Особено разпространени са те в детските ясли и градини, където се струва по-голямо количество деца с близък контакт помежду си.

Варицелата (още лещенка) е едно от най-заразните заболявания изобщо, но с малки изключения и със спазването на някои правила, тя минава безобидно. Около 90% от всички неболедували варицела се разболяват при контакт с болен или преносител. Болестта преминава по-леко при деца, отколкото при възрастни, като не се налага никакъв прием на лекарства, терапии или друга намеса. Най-често са засегнато деца от 5 до 9 годишна възраст, но веднъж прекарали я, имунитетът се придобива до живот.

Какви са симптомите?

Болестта се причинява от вируса варицела-зостер и се предава по директен досег, вдишване или попадане на течността от мехурчетата по лигавици. Симптомите се развиват много бързо и първият от тях е висока, нетипична температура, без никакви признаци за друго заболяване. След ден-два се появяват първите обриви, а два дни след тях болният става и заразител. Обривът на варицелата е най-често по корема, слабините, но може да се появи и на необичайни места като скалпа, клепачите, ушите, гениталиите. Първите обриви са изолирани петна, големи колкото лещено зърно, после те се оформят като подутини. На върха им се избистря мехурче с течност, която потъмнява, след което те се пукат, а на върха се оформя коричка. Белези принципно не остават след варицела, но е добре коричките да паднат сами.

Какво да правим?

Инкубационният период започва два дни след първите пъпки и трае докато те не е покрият с корички. След като личния лекар установи наличие на варицела, той дава препоръки за облекчаване на болестта. Обикновено се препоръчва изолация (карантина), тъй като болният е силно заразен, както средства за понижаване на високата температура и такива за облекчаване на сърбежа. Ноктите трябва да бъдат изрязани и да се следи пъпките да не се разчесват. Разчесването няма да създаде нови, но може раните да се инфектират. Не предприемайте каквото и да е третиране на пъпките, без да се консултирате с лекаря си.

Скарлатината е другата по-разпространена шарка в зимните месеци и детските обществени заведения. За разлика от варицелата обаче, тя не се причинява от вирус, а от бактерии – хемолитични стрептококи, които отделят токсини в кръвта. Начинът на заразяване е аналогичен – директен контакт, въздушно-капков път. Скарлатината е заразна болест, която трябва да бъде по-сериозно наблюдавана, тъй като тя развива някои усложнения, които могат да са опасни за малките деца – традиционно боледуват от 3-13 годишните. Другата разлика от варицелата е, че към скарлатината не се придобива имунитет.

Какви са симптомите?

Инкубационният период трае от 2 до 7-10 дни, като обичайно скарлатината започва като ангина (болки и възпаление в гърлото, подути лимфни възли, висока температура), която се развива в гнойна ангина (видимо отделяне на гноен секрет по сливиците и гърлото). Най-характерният й белег обаче е т.нар. „малинов език” – езикът на заразените всъщност е обринат, затова изглежда малинено червен. Много малко са случаите, когато няма налице този симптом. Обривите са червеникави петна от ситни точици, които избледняват при натиск. Локализират се във вътрешната страна на крайниците, сгъвките, устната кухина, никога по лицето.

Какво да правим?

При съмнение за скарлатина незабавно трябва да бъде посетен лекар, който да потвърди и да назначи лечение, тъй като болестта е много бърза, а усложненията не са безобидни, особено за деца. Лечението обикновено е с антибиотици, тъй като се касае за бактериална инфекция, срещу която те са ефективни. Важно е да се приемат много течности, за да се изхвърли бързо токсина от тялото.

Какво трябва да запомним за варицелата и скарлатината:

- И двете болести започват с висока температура и наличие на обрив, силно заразни са.

- При съмнение - незабавен преглед при личният лекар за потвърждаване и назначаване на лечение.

- Веднага трябва да се сигнализира в детското заведение, за да обявят карантина в групата и да регистрират случая в РИОКОЗ.

- Болните трябва да бъдат изолирани, при контакт с други да се предупреждава, че детето е болно и/или заразно.

- Да им се дават обилно течности и да бъдат наблюдавани за отклонения при протичането на болестта.

- Да не се предприема самолечение.