Астрономическата зима настъпи в 06.48 часа. Това е един от най-късите дни в годината – 9 часа и 2 минути. Астрономическата зима трае до пролетта, която настъпва на 21 март. През зимното слънцестоене дните са най-кратки, тогава Слънцето е най-ниско над хоризонта по обяд, на височина само 23 градуса над южния хоризонт.

В интервю за Агенция „Фокус” физикът от НАО-Рожен Пенчо Маркишки обясни: „ Слънцето минава в точката на зимното слънцестоене. Това е един от най-късите дни в годината – 9 часа и 2 минути. Последните няколко дни преди тази дата са с почти същата продължителност. Астрономическата зима трае до пролетта, която настъпва на 21 март”, заяви Маркишки.

По думите му астрономическата зима представлява интересна точка от пътя на Слънцето по неговата видима небесна траектория, която се нарича еклиптика. „Тя е линия, която минава през 13 съзвездия – 12-те зодиакални съзвездия, които са много популярни, особено сред хората, които интересуват от ежедневните хороскопи, и 13-то съзвездие „Змиеносец”, през което Слънцето също преминава за няколко дни”, посочи физикът.

Той уточни, че има четири особени точки по този видим път, наречен „еклиптика” - точките на пролетното и есенното равноденствие и на лятното и зимното слънцестоене. „Еклиптиката представлява окръжност и те се различават през 90 градуса една от друга. По този начин всяка година Слънцето прекосява 4-те точки, което бележи началото на различните астрономически сезони”, коментира Пенчо Маркишки.

Той отбеляза, че когато слънцето е в пролетната или есенната равноденствена точка, денят е равен на нощта. „През лятното слънцестоене са най-дългите дни в годината. През зимното слънцестоене дните са най-кратки, тогава Слънцето е най-ниско над хоризонта по обяд, на височина само 23 градуса над южния хоризонт”, каза още Маркишки.