С тази среща отбелязваме и 120 години от рождената дата на киното! Първата платена публична прожекция се е състояла на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото "Гран Кафе“
Историята на киното има своите незабравими образи от улицата, които задържат дъха ни, приземяват фрустрираното ни вкопчване в нелепи утопии. Тези образи понякога са по-автентични от собствената ни реалност, но на всеки му е отредено толкова, колкото може да усети за живота.
Един от най-популярните герои в киното е бездомен и той е малкият, благороден скитник- Чарли Чаплин. Чаплин сътвори грандиозно и сложно взаимодействие между изкуството и автентичност при изобразяването на бездомността. След втората световна война италианският неореализъм и киното на Роберто Роселини, Чезаре Дзаватини, Лукино Висконти, младият Федерико Фелини, младият Микеланджело Антониони и най-вече филмите на Виторио Де Сика ни показаха как от развалините на бомбардираните градове въпреки тоталната загуба на дом и надежда, малките хора с измачкано битие се сражяват за правото си да бъдат. „Крадци на велосипеди“, „Умберто Д“, „Германия година нула“, „Рим- открит град“ , „Европа 51“ и днес травматично поставят тревожни въпроси, които остават без отговор. Да си без дом е част от статуса на екзистенциалната бежанска вълна. Около образа на скитника разбира се витае и нотка романтичност, почитателите на филма „Плашилото“(1973-реж.Джери Шацбърг) с Ал Пачино и Джийн Хекман със сигурност са били пленени от идеалите на персонажите-скитници. Ризо на Дъстин Хофман от „Среднощен каубой“(1969-реж. Джон Шлезинджър) е друга версия на темата скитничество- очарователно груба. В комедията „Къдравата Сю“(1991)-Джеймс Белуши изигра чаровен комбинативен бездомник, който възпитава малката Сю на обноски, въпреки, че улицата е техният университет. В „Солистът“2009, журналистът Стив Лопез (Робърт Дауни Джуниър) открива скитника Натанаил (Джеймс Фокс), феноменален виртуоз на струнните инструменти, който прекарва дните си на улицата. Двамата преодоляват разликата в начина си на живот, социалната бариера и взаимно преоткриват усещането за живот.
„От незапомнени времена“ на режисьора Орен Моверман с Ричард Гиър е филм с изключително редуциран диалог. „От незапомнени времена“ е филм за шума на града, филм, който чрез откъснатите мисли на градските обитатели оплътнява профила на бездомниците. Тази година през юли „От незапомнени времена“ бе представен на фестивала в Карлови Вари, където Ричард Гиър получи почетен „Кристален глобус“ за цялостен принос в киното.
Орен Моверман не е случаен режисьор, филмите му „Вестоносецът“ с Уди Харълсън и „Няма ме“ с Кейт Бланшет като Боб Дилън демонстрират качества, интелект и мащаб на повествованието. В дебютния му „Вестоносецът“(2009) и в сценария на„Няма ме“(2007) откриваме т.нар. оф - бийт персонажи, поставени в уникални ситуации, които провокират зрителя да се идентифицира със съдбата им. „От незапомнени времена“ е продължение на тази линия.
Актьорът Ричард Гиър предлага на Оверман да заснемат филм, в който главните персонажи са бездомниците. Актьорът е един от продуцентите на филма. Когато Овърман прочита историята не е предполагал, че Гиър има намерение да играе скитник.
„От незапомнени времена“ не забавлява, не предизвиква смях. Тъжен, до някъде ироничен филм, в който персонажите предпочитат да мълчат, защото вместо тях улиците на Ню Йорк шумят с тревожността си. В едно официално(правителствено) проучване от 2012 г. в Америка има над 650 хиляди бездомници, но вероятно реалната цифра на хората, които са постоянно на улицата, е по-висока.