Либерализацията на енергийния пазар не е някаква наша измислица или уникален експеримент - ние сме държава-член на ЕС и се съобразяваме с директива, за която имаме определени срокове да въведем, каза енергийният експерт проф. Атанас Тасев. България значително закъсняваше с това и се пита защо? Ние, всъщност, нямаме проблеми с либерализацията на изхода на системата, при крайните потребители и при доставката. Проблемът ни е производството на електроенергия. Защото, условно казано, нашата енергетика е разделена на два сектора - на конвенционални и преференциални цени. А преференциалните цени досега препятстваха пълната либерализация на пазара. Сега, с новото решение на регулатора, се въвежда нов подход, който се свежда до следното: ако по-рано преференциалната енергетика работеше по формулата за задължително изкупуване на преференциална цена за дълъг период от време, сега тази формула се променя - задължително изкупуване на пазарна цена за продължителен период от време, но плюс динамична добавка „задължение към обществото”. Което означава, че на пазара ще излязат с висока ликвидност около 32 млрд. киловатчаса електроенергия, т.е. там ще имаме вече динамика. А когато се поставя въпросът какво означава тази либерализация, отговорът е - тя е инструмент, не е цел. Инструментът е в свободата на избора. Но очакването, че след либерализацията цената на електроенергията ще падне е, откровено казано, съвсем наивна, защото има натрупани определени задължения към обществото. Което пък на свой ред означава, че досега сме били кредитирани от производителите на скъпата възобновяема енергия, поради популистки ценови решения и тази сума е достигнала 1.5 млрд. лв. Освен това, имаме текущ дефицит от около 100 млн. лв., който трябва да бъде покрит в следващите години. Но това няма да доведе до ликвидацията за един тригодишен период на този дефицит, а ще повиши цената на електроенергията.

За кратък период цената ще се вдигне и след това ще се стабилизира на нивата, на които е сега. Така че най-доброто, което можем да очакваме, в края на тригодишния период, е цените да се стабилизират на сегашните нива или леко над тях. Що се отнася до инвестиционните прогнози в газовия сектор може да се каже, че без руски газ ще отидем в другата крайност. Хъбът, за който се говори, е преди всичко разпределителен център на различни доставчици. Така че доставките на руски газ са една част от този пейзаж. Освен това, геополитиката в този момент сериозно разбърка картите в инвестиционния газов бранш, но смятам, че някаква версия на „Южен поток” ще има, защото Турция досега е потвърдила само за една тръба, а останалите три отново се сблъскват с Третия енергиен пакет. Така че напълно е възможно до месец-два да има раздвижване в тази посока. От друга страна газовата инфраструктура ни е много важна. Ако беше построен „Южен поток” на наша територия , от Провадия към Европа, към Баумгартен, отиваха три тръби с капацитет от 40 млрд. киловат часа. А представете си сега, че ние открием собствения добив в „Хан Аспарух” или „Силистар” - къде ще отидат тези количества газ? Изграждането на газова структура е един задължителен елемент в проекта на бъдещия газов хъб. Така че ние няма да избягаме от тези инвестиции, а е хубаво в тях да участва и Русия.