Над 350 неравноправни клаузи в договори на фирми за бързи кредити е открила при проверки Комисията за защита на потребителите (КЗП), съобщи председателят ѝ Димитър Маргаритов.

Експерти превеждат “неравноправни клаузи” в официалния език на Маргаритов като “уловки” , които поставят потребителя в неизгодна ситуация. Те могат да се крият в общите условия, допълнителните споразумения и въобще във всеки текст и с най-малкия шрифт.

Резултатите от проверките на инспекторите са много важни у нас, и то точно сега, тъй като според проучвания всеки пети българин тегли кредит, за да посрещне Коледа и Нова година. Всеки втори пък купува подаръците през декември.

Проверени са споразуменията и общите условия към договорите на 45 фирми за бързи кредити, а КЗП е наредила неравноправните клаузи да бъдат отстранени, съобщава още шефът на комисията. Почти половината от дружествата - 21, са ги премахнали, без да е нужно да се завежда иск в съда.

За 17 от фирмите сроковете все още не били изтекли, като се очаква и те да прецизират клаузите. Срещу 6 от дружествата обаче ще бъдат предявени искове заради отказа им доброволно да отстранят неравноправните си клаузи.

Какви са нарушенията

“Много често търговците се изкушават да включват в общите условия клаузи, които правят кредитите предсрочно изискуеми, и то при неизрядност към трети лица, което е недопустимо”, обясни Маргаритов.

Например някои кредитори слагали условия да се плащат редовно сметките към мобилни оператори. И кредитът можел да стане предсрочно изискуем, ако потребителят е длъжник към такава компания.

В други случаи кредитор изисквал от клиентите да платят лихвите до края на периода, а не само тези за времето, в което ползват заема. “Категорично потребителят не може да се поставя в подобно положение спрямо търговеца и да плаща нещо, което не дължи”, обясняват от КЗП.

Търговците опитвали чрез общите си условия да включват и различни такси. Например потребители били задължавани да заплатят за това, че са били уведомени по телефона, че закъсняват с погасяването на месечната вноска. В закона за потребителския кредит обаче е записано, че се забранява събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита и с управлението му.

Установени са и случаи, в които търговци правят опит за ограничаване на автономията на договаряне на клиентите им с трети лица, ако това би влошило финансовото и икономическото им състояние. Друг е въпросът, че преценката за това кога и как се влошава финансовото и икономическо състояние на един кредитополучател, също в част от анализираните от нас клаузи, е обтекаемо формулирано и чисто субективно като преценка, обясни Маргаритов.

Ако фирмите откажат да поправят условията си си, КЗП доказва в съда, че тези условия са невалидни. Следващата стъпка обаче е потребителите, засегнати от клаузите, да съдят фирмите за възстановяване на сумите.

“Те могат да бъдат лесно осъдени, когато имат влязло в сила съдебно решение, че клаузите са нищожни”, смятат експертите от КЗП.

Договорът за бърз кредит може да се развали до 14 дни след сключването му, обясняват от КЗП.

Потребителят трябва да прати уведомление до кредитора и да върне получената сума заедно с начислена лихва за периода, през който е ползвал парите. Това трябва да е до 30 дни след датата на подаване на заявлението.

От КЗП съветват хората да проверяват общата сума за връщане, лихвения процент, годишния процент на разходите по кредита (ГПР), срока на договора, размера и броя на погасителните вноски, както и комисионите и таксите на финансовата институция. Тази информация се предоставя от кредитора чрез Стандартен европейски формуляр.

Най-точният показател за сравняване цената на два кредита е ГПР, който включва договорената лихва, дължимите такси и комисиони към небанковата финансова институция.

Право на потребителя е изцяло или частично да погаси кредита си по всяко време.

Кредиторът може да изиска такса единствено при договорите за кредит с фиксиран лихвен процент в рамките от 0,5 до 1% от предсрочно погасената сума.

Според Закона за потребителския кредит той няма право да събира такса за предсрочно погасяване при договорите за потребителски кредит, уговорени с променлив лихвен процент, и при договорите за кредит под формата на овърдрафт.

Въпреки констатираните нарушения обаче от КЗП отчитат, че едва 3% от всички оплаквания през 2015 г. са срещу такива компании и банки.

Те вече са започнали преглед на договорите на банките, а предстои такъв и на застрахователните дружества.

Нова мода: зад кредитни карти се крият по-високи лихви от разрешените

След въвеждането на таван върху лихвите за бързи кредити компаниите, които ги отпускат, са започнали да предлагат различни продукти, за да избегнат законовото ограничение при оскъпяването, коментират финансисти. В последните няколко месеца текат реклами за видове кредитни карти в различни цветове.

Посланието е, че те могат да се получат от всеки, дори да има лошо кредитно досие. И още - че картите са без такса са издаване, поддържане и при теглене на пари от банкомат в страната.

Проверка на “24 часа” показа, че това е вярно. Но има една немаловажна подробност, която не се споменава в рекламите - че зад въпросните карти всъщност е скрит един от т. нар. бързи кредити с висока лихва, категорични са финансови експерти.

Те посочват няколко признака, които показват това. Единият е, че максималният кредитен лимит по бялата карта е 3000 лева. А при стандартните кредитни карти, издавани от банки, той може да стигне и 15 000 и повече лева.

Най-отличителната черта на новорекламираните кредитни карти е лихвата - над 43% годишно. Подобно оскъпяване имат само бързите кредити, тъй като при останалите кредитни карти, издавани от банките, лихвата на година рядко надхвърля 15-16%.

За лихвата от над 43% обаче има условие - всеки месец да се погасява изцяло използвана сума по картата. Ако това не се направи, се дава възможност да се предостави допълнително обезпечение, като се посочи поръчител. Ако такъв не бъде посочен, се начислява неустойка за неизпълнен договор. Тя е в размер на 10% от усвоената и непогасена главница по кредита. Има и изискване в такива случаи месечно да се внася минимум 15% от усвоената сума. Освен това има и такса, наречена разход за събиране на вземането, и тя е 2,50 лева на ден.

Ако пък клиент, ползващ въпросната кредитна карта в продължение на 2 месеца, не внесе поне 15% от използваната сума, му се начисля нова такса от 120 лева за предсрочна изискуемост.

Това именно е целта на новите продукти, категорични са финансисти. С промени в закона за потребителските кредити бе приет текст, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 50%. За тази кредитна карта е посочено, че ГПР е 45,9%, което влиза в законовото ограничение. При начисляване на таксата и неустойките, ако се забави пълното заплащане на задължението, обаче се оказва, че реалното оскъпяване може да е далеч по-голямо от разрешените 50%.

1/5 от българите теглят заем за коледни подаръци

Една пета от българите са теглили кредит за коледни подаръци досега, сочи международно проучване на агенция IPSOS. Средният размер на сумата е бил 336 лв.

Според изследването българите предпочитали да купят коледни подаръци на разсрочено плащане. 23 на сто от анкетираните отговарят, че вече са го правили, а 35% - че биха се възползвали от подобна услуга. Останалите 42% пък по-скоро биха избегнали разсрочване на плащането за коледни подаръци.

Българите оставяли купуването на подаръците за последния момент - през декември, когато 50% от запитаните отделят време за покупки. 33 на сто избирали деня точно преди Бъдни вечер за целта.

До ноември с коледните приготовления са готови 13% от българите.

В изследването са включени 4000 души от Полша, Чехия, Словакия и България. Повечето от тях са отговорили, че харчат под 150 лева за подаръци за Коледа.

24% отделят между 60 и 100 лв., а 20 на сто - по 100-150 лв., 16% харчат между 150 и 200 лв., а 14% планират 200-300 лв. За повече от 300 лв. пазаруват 13 на сто, 3% отделят под 30 лв., а 2%, казват, че не купуват коледни подаръци.