През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за международен ден на хората с увреждания.

Неговата цел е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.

Посланията на този ден са различни, защото и политиките по отношение на хората с увреждания имат много лица. Предизвикателството на днешния ден обаче е, че той задължава всички, които говорят и обсъждат проблемите на хората с увреждания, да слагат ударението върху човека и неговата индивидуалност и лично достойнство, а не върху увреждането му. Това е европейският модел на политики към и за хората с увреждания, който и България трябва да следва. Нормата на чл. 26 от Хартата за основните права на Европейския съюз признава правото на хората с увреждания да се възползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността. Основните изисквания за спазването на човешките права се прилагат и спрямо хората с увреждания. За съжаление, днес хората с увреждания се сблъскват с най-много трудности, когато се опитват да реализират правата си. Като общество трябва да осъзнаем, че те се нуждаят от особено внимание. Основна цел на политиките за хората с увреждания е да се създават условия те да имат същия индивидуален избор и контрол над живота си, както хората без увреждания.

България все още не е предприела действия за присъединяване към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, а това е първият международен договор в сферата на правата на хората с увреждания със задължаващ характер. Документът разглежда проблемите им изцяло в перспективата на човешките права, посочвайки мерките, които държавните и недържавните структури трябва да предприемат, за да гарантират, че правата на хората с увреждания се спазват наравно с правата на всички останали. Безусловно присъединяването на България към тази конвенция е една амбициозна задача и нейната реализацията ще изисква съвместните усилия на институциите, гражданския сектор и бизнеса.