Уловките по ипотечния кредит стават задължителна част от рекламата му. Това означава, че когато банка, фирма за бърз кредит или кредитен посредник упоменат дори една цифра в рекламата си за заем за недвижими имоти – било то лихва или друго число, ще трябва да посочат точно какво стои зад нея. А именно - за какъв размер на кредита става въпрос, при какъв годишен процент на разходите (ГПР) са конкретните сметки и за колко години. Както и колко ще плаща клиентът – всеки месец и общо за целия срок на договора. Дори ще трябва да ни предупреждават, ако има валутен риск. Всички задължителни елементи - общо 10 на брой, ще трябва да са показани с абсолютно еднакви букви и цифри.

Това е предвидено в проекта на нов Закон за кредитите за недвижими имоти на потребителите, предложен за обществено обсъждане от Министерството на финансите. В момента част от въпросите, свързани със заемите за имоти, са уредени в Закона за потребителския кредит, който претърпя основен ремонт през 2014 г. От финансовото ведомство обясняват, че създаването на отделен закон се налага, за да се въведат изискванията на европейските директиви. Както и заради разширяването на кръга от лица, които предоставят такива кредити – не само банки, но и други финансови институции и навлизането на кредитните посредници през последните години.

Друг основен момент в проектозакона е свързан с оценката за това дали клиентът ще може да плаща редовно. Предвидено е занапред заемите за недвижимости да се дават само ако получателите им са достатъчно надеждни. В общия случай това се прави сега, като при банките изискването се спазва изключително строго. От финансовото министерство посочват, че идеята е всички кредитори да се насърчат към отговорно поведение и да се предотвратят случаите на свръхзадлъжнялост на клиентите.

Въвежда се и изискване оценката на недвижимия имот да се прави само от лицензирана фирма-оценител, което и сега се прилага от банките.

Както и в сега действащия Закона за потребителския кредит таванът на годишния процент на разходите – ГПР, е закован на 5-кратния размер на законната лихва. Към днешна дата това прави 50%. В закона обаче са дадени подробни правила за неговото изчисляване и информиране на клиентите.

Оставена е възможността за избор на потребителя дали да отговаря за получените пари с цялото си имущество или само до размера на предоставеното обезпечение.

Запазва се забраната за събиране на такси за усвояване и управление на кредита, както и за събиране на няколко такси за едно и също нещо. Ако кредиторът или консултантът ни искат такса за съвет по кредита, то тя ще се плаща само срещу сключен договор с тях.

Занапред той няма да може да ни задължава да ползваме неговия застраховател. Ако по заема трябва да се сключва полица, то ние можем да я направим при коя да е компания с лиценз. Остава правото на потребителя да погаси по всяко време предсрочно получения заем. Ако това стане през първите 12 месеца от договора, се дължи такса от 1% върху погасената сума.

Освен това занапред кредиторът няма да има право да ни пришпорва с подписването на договора. По закон ще имаме 14-дневен срок за размисъл. Той ще тече от момента, в който ни е предоставено т.нар. обвързващо предложение – с конкретните параметри за нашия случай. Преди него трябва да сме запознати с по-общите условия за типа заем, който търсим. Това ще става с много подробна бланка по европейски стандарт.

Предвиден е и текст, с който кредиторите ще са длъжни да уведомяват клиентите си със заеми в чужда валута, ако поради промени в курса й погасителната вноска скочи с над 20%. Такова нещо се получи с кредитите в швейцарски франкове. В периода на кризата франкът поскъпна значително, което направи тези заеми непосилни за изплащане.

Предвижда се законът да влезе в сила на 21 март 2016 г. и да важи за заемите, отпуснати след тази дата. Текстовете за предсрочно погасяване ще важат за всички заеми.