Банковият надзор не е достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита на интересите на вложителите поради невъзможността му своевременно да установи проблемите в кредитните институции, както и да предприеме адекватни мерки за тяхното предотвратяване.

С тази констатация започва доклада на Сметната палата след извършен одит над изпълнението „Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка.

Одитът обхваща периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. и бе възложен като задача от Народното събрание. Сметната палата е внесла доклада в парламента на 30 октомври.

В доклада се посочва, че нормативно дейността е осигурена, но правилата не са систематизирани и не създават последователна, изчерпателна и ясна рамка, която да регламентира цялостно дейността по надзора, с всички етапи и нивата на управление.

Липсва утвърден ред за годишни планове за надзорни инспекции и отговорности, процесът по избор на банките не е документиран, което дава възможност за субективно планиране на тематичните инспекции. Така се създава възможност някои банки да не бъдат обект на проверки за дълго време.

Почти всички правомощия, компетентности и отговорности по банков надзор са концентрирани в подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор", но управителният съвет и управителят на БНБ не са ангажирани с надзорния процес. Това създава риск, според Сметната палата.

Освен това подуправителят на БНБ е получил правомощия да прилага и неформални мерки за въздействие заедно с надзорните мерки, което противоречи на Закона за кредитните институции и предпоставка да се избегне прилагането на необходима надзорна мярка.

Сметната палата установява проблеми и в административния капацитет на надзорната дейност, намален брой служители, които да извършват проверки на място, включително и това, че самите проверки да намалели значително през 2012 година. Освен това тематичните проверки са значително повече в сравнение с пълните инспекции.

Не е извършвана проверка по същество за верността на данните в отчетите, подавани от кредитните институции за целите на дистанционния надзор, правят констатация одиторите.

Верификацията на отчетните данни се извършва автоматизирано, като Сметната палата установява, че са изключени отчетите на две кредитни институции, без обективно основание, ред и процедура. По този начин двете банки са изключени от автоматичните контроли, задължителни за проверка на отчетите на всички кредитни институции.

Освен това се установява, че значителен брой служители имат права да променят съхранявана чувствителна информация на сървър във вътрешната мрежа на БНБ. И са го правили - констатирани са последни промени месеци след внасянето на докладите.

Това поставя под съмнение автентичността на съхраняваната чувствителна информация, посочват от Сметната палата.

В управление „Банков надзор" липсва изградена система за управление на рисковете от нередности и измами, включително и за установяване конфликт на интереси.

Ефективността на банковия надзор зависи до голяма степен от адекватността и обхвата на инспекциите на място. През периода 2012-2014 г. са извършени общо 27 пълни инспекции, като се наблюдава тенденция на намаляване.

Обезпокояващ е фактът, че четири от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция през тригодишния одитиран период, девет от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в шест са извършвани само тематични или специализирани проверки.

Одиторите също така са установили случай, в който не са приложени глоби и санкции по Закона за кредитните институции, въпреки основанияа за това, което на практика ограничава въздействието на БНБ.

Тримесечните доклади, отразяващи състоянието на банковата система, не са разглеждани своевременно от членовете на Управителния съвет и са приемани само „за информация". Индивидуални доклади от надзорните инспекции въобще не се внасят в Управителния съвет. В резултат на това не са предприемани адекватни последващи действия за осигуряване на стабилност на банковата система и защита интересите на вложителите.

От Сметната палата са установили случай, при който в тримесечния доклад за състоянието на банковата система за първото тримесечие на 2014 г. изрично е посочено значително нарастване на кредитите за съответното тримесечие за две от кредитните институции, но липсва реакция от Управителния съвет на БНБ и от управление „Банков надзор", не са предприети съответни надзорни действия.

Рейтингът CAEL за тези кредитни институции не е променен и се запазва на нивото на предходните добри оценки, въпреки индикации за проблеми.

Макар и да не се посочва име на банка в доклада на Сметната палата има раздел „Специален надзор при неплатежоспособност", който по всяка вероятност се отнася до случая „КТБ".След констатациите за неизвършване на системни пълни проверки и за неналагане на санкции, въпреки установяването на проблем, се стига и до извода да неадекватната реакция на Банковия надзор при започване на кризата в КТБ.

Ето какво посочват одиторите:

Една от кредитните институции, инспекциите на която са включени в извадката, е поставена под специален надзор с решение на Управителния съвет на БНБ.

Надзорната мярка е приложена не в резултат на дистанционния надзор и/или инспекция на място, а едва след постъпили в БНБ писма от изпълнителните директори на кредитната институция, с които БНБ е уведомена за проблеми с ликвидността и преустановяване на разплащанията.

Следва да се има предвид, че на Управителния съвет на БНБ е предоставена информация за индикация за проблеми в посочената банка в тримесечния доклад за състоянието на банковата система за първото тримесечие на 2014 г. Независимо от това и двата рейтинга - CAEL и CAMELOS, дават добри оценки на банката, което е белег за недобра ефективност на банковия надзор.

През месеца, предхождащ налагането на надзорната мярка, от банката са отпуснати кредити в значителни размери. Навременната реакция на органите на БНБ би могла да осигури в по-голяма степен защитата на интересите на вложителите.

С решението на Управителния съвет на БНБ на банката са назначени двама квестори без да са създадени гаранции за прозрачност при назначаването и отчитането им.

Едното от лицата, предложено и назначено за квестор, е служител на управление „Банков надзор" и ръководител на екипа, който е осъществявал надзор върху кредитната институция, но в последствие с решение на УС на БНБ е извършена смяна.