Събития

1493 г. — По време на второто си плаване до Америка Христофор Колумб открива остров Доминика.

1839 г. — В Цариград е провъзгласен "Гюлханският хатишериф".

1867 г. — Отрядите на Джузепе Гарибалди губят от френската армия Битката при Ментана и не успяват да свалят Временното правителство на папата в Рим (то пада три години по-късно).

1887 г. — Основан е португалският футболен отбор Академика от град Коимбра.

1903 г. — С подкрепата на САЩ Панама обявява независимост от Колумбия.

1912 г. — Балканската война: Турция се обръща към Великите сили с молба те да посредничат за преустановяването на военните действия.

1916 г. — Катар попада под британска протекция.

1918 г. — Полша обявява независимост от Русия.

1918 г. — Австро-Унгария напуска [[Тройния съюз]].

1943 г. — Холокост: В концентрационния лагер Майданек (на територията на Полша) по време на Празника на земята (Erntefest) са разстреляни 18 400 евреи.

1957 г. — СССР изстрелва космическия кораб Спутник-2, на борда на който се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в орбита.

1961 г. — Бирманецът У Тан е избран за изпълняващ длъжността генерален секретар на ООН.

1964 г. — Линдън Джонсън е избран за президент на САЩ.

1966 г. — Ураган в Бенгалския залив отнема живота на около 1000 души.

1970 г. — Парламентът на Чили избира за президент социалистът Салвадор Алиенде.

1973 г. — Програма Маринър: НАСА изстрелва Маринър 10 към Меркурий и на 29 март 1974, той става първият космически апарат, който достига планетата.

1978 г. — Доминика става независима от Великобритания държава в чест на годишнината от откриването ѝ.

1986 г. — Федерални щати Микронезия придобиват независимост от САЩ.

1988 г. — По инициатива на Желю Желев софийски интелектуалци създават Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.

1989 г. — ПК Екогласност внася в Народното събрание подписка срещу проекта "Рила-Места", след шествие по улиците на София, което е първа масова демонстрация срещу комунистическата власт в България.

1992 г. — Демократът Бил Клинтън побеждава републиканеца Джордж Х. У. Буш и независимия кандидат Рос Перо, и е избран за президент на САЩ.

2004 г. — Ясер Арафат изпада в постепенно задълбочаваща се кома; умира на 11 ноември.

Родени

39 г. — Марк Аней Лукан, римски поет († 65 г.)

1500 г. — Бенвенуто Челини, италиански скулптор и ювелир († 1571 г.)

1560 г. — Анибале Карачи, италиански художник († 1609 г.)

1604 г. — Осман II, султан на Османската империя († 1622 г.)

1718 г. — Джон Монтагю, британски политик († 1792 г.)

1749 г. — Даниъл Ръдърфорд, шотландски физик и химик († 1819 г.)

1801 г. — Винченцо Белини, италиански композитор († 1835 г.)

1852 г. — Мейджи, 122-ят император на Япония († 1912 г.)

1855 г. — Степан Юринич, български учен зоолог († 1947 г.)

1860 г. — Фредерик Октавиус Пикард-Кеймбридж, английски арахнолог, илюстратор, натуралист († 1905 г.)

1869 г. — Васил Златаров, основател и пръв командир на въздухоплаването в България († 1932 г.)

1872 г. — Михаил Ганчев, български военен деец († 1931 г.)

1885 г. — Николай Аничков, руски патоморфолог († 1964 г.)

1893 г. — Алекси Квартирников, български инженер († 1977 г.)

1893 г. — Едуард Адълберт Дойзи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1943 г. († 1986 г.)

1895 г. — Едуард Багрицки, руски поет († 1934 г.)

1900 г. — Адолф Даслер, немски предприемач († 1978 г.)

1901 г. — Андре Малро, френски писател († 1976 г.)

1901 г. — Леополд III, крал на Белгия († 1983 г.)

1921 г. — Чарлс Бронсън, американски актьор († 2003 г.)

1922 г. — Георги Свежин, български поет († 2001 г.)

1926 г. — Валдас Адамкус, президент на Литва

1926 г. — Никола Ковачев, български режисьор († 2005 г.)

1931 г. — Моника Вити, италианска актриса

1933 г. — Амартя Сен, индийски икономист, Нобелов лауреат

1935 г. — Георги Мишев, български писател и сценарист

1936 г. — Рой Емерсън, австралийски тенисист

1939 г. — Налатамби Наваратнараджа, дипломат на Шри Ланка

1944 г. — Надежда Захариева, българска поетеса

1945 г. — Герд Мюлер, германски футболист

1945 г. — Ник Симпър, британски баскитарист

1954 г. — Кевин Чилтън, американски астронавт

1957 г. — Веселин Методиев, български политик

1957 г. — Долф Лундгрен, шведски актьор

1965 г. — Борислав Гидиков, български щангист

1966 г. — Лилия Абаджиева, български режисьор

1969 г. — Робърт Майлс, италиански DJ

1979 г. — Пабло Аймар, аржентински футболист

1982 г. — Евгений Плюшченко, руски фигурист

1983 г. — Фининьо, бразилски футболист

1988 г. — Ангъс Макларън, австралийски актьор