Събития:

1575 г. — Основан е град Агуаскалиентес.

1721 г. — Руският цар Петър I се обявява за император.

1797 г. — Французинът Андре-Жак Гарньорен извършва първият регистриран скок с парашут от височина 1 000 м над Париж.

1877 г. — При взрив в мина в Шотландия загиват 207 миньори — най-голямата производствена катастрофа в тази страна.

1879 г. — Открито е Областното събрание на Източна Румелия, което избира за председател Иван Гешов.

1883 г. — В Ню Йорк е открита Метрополитан Опера — най-известният оперен театър в САЩ.

1898 г. — Светия Синод на Българската православна църква решава да реализира синодален превод на библейския канон на светото писание.

1906 г. — Положен е основният камък на сградата на Варненския аквариум.

1912 г. — Балканска война: Начало на Лозенградската операция

1913 г. — При взрив в мина в Ню Мексико (САЩ) загиват 263 миньори.

1914 г. — Първа световна война: САЩ обявяват, че няма да участват във войната, но ще оказват материална помощ на Франция и Великобритания.

1916 г. — Първа световна война: България в Първата световна война: Български военни части овладяват Кюстенджа (Румъния).

1935 г. — В СССР е въведено военното звание маршал..

1937 г. — В България са насрочени първите парламентарни избори след Деветнадесетомайският преврат от 19 май 1934 г.

1941 г. — В Белград е открита антимасонска изложба.

1945 г. — Аржентина - сватба на Хуан Перон за Ева Мария Дуарте.

1952 г. — Еврейската свещена книга Тора е издадена за първи път на английски език.

1953 г. — Лаос придобива независимост от Франция.

1962 г. — Карибската криза: Американският президент Джон Ф. Кенеди съобщава, че американски разузнавателни самолети са открили съветско ядрено оръжие в Куба и че е дал заповед за морска „карантина“ на островната държава.

1963 г. — Държавите от СИВ — Народна република България, ГДР, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, учредяват Международна банка за икономическо сътрудничество със седалище в Москва.

1964 г. — Жан-Пол Сартър е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я получи по причини от етичен характер.

1968 г. — Програма Аполо: Аполо 7 успешно се приводнява в Атлантическия океан, след като обикаля в орбита Земята 163 пъти.

1987 г. — На аукцион в Ню Йорк е продадено първото издание на Библията, отпечатана от Гутенберг, за рекордната цена от 5,39 милиона долара.

1990 г. — Парламентът на Киргизия приема Закон за суверинитета.

2000 г. — В Афганистан са забранени колективните спортове.

2001 г. — Учени от Русия съобщават, че са открили органичен магнит.

2006 г. — Фернандо Алонсо за втори пореден път става Световен шампион във Формула 1.

2008 г. — Индия започва своята първа лунна мисия - Чандраян-1

2009 г. — Microsoft официално пуска на пазара Windows 7.

Родени:

1071 г. — Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания и поет († 1127 г.)

1781 г. — Луи-Жозеф Ксавие Франсоа, дофин на Франция († 1789 г.)

1811 г. — Ференц Лист, унгарски композитор († 1886 г.)

1844 г. — Сара Бернар, френска драматична актриса († 1923 г.)

1844 г. — Луи Риел, канадски политик и революционер († 1885 г.)

1870 г. — Иван Бунин, руски поет и писател, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1953 г.)

1878 г. — Христо Узунов, български революционер († 1905 г.)

1881 г. — Анастас Ватев, български генерал и политик († 1967 г.)

1881 г. — Клинтън Дейвисън, американски физик, Нобелов лауреат († 1958 г.)

1887 г. — Джон Рид, американски журналист и публицист отразявал октомврийската революция и един от основателите на Комунистическата партия на САЩ († 1920 г., Москва, РСФСР)

1903 г. — Джордж Бидъл, американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1989 г.)

1903 г. — Златьо Бояджиев, български художник († 1976 г.)

1914 г. — Славчо Трънски, български генерал и политик († 1999 г.)

1917 г. — Джоан Фонтейн, британска актриса († 2013 г.)

1919 г. — Дорис Лесинг, британска писателка, Нобелова лауреатка през 2007 г. († 2013 г.)

1920 г. — Тимъти Лири, американски психолог († 1996 г.)

1922 г. — Алекси Иванов, български политик и държавник († 1997 г.)

1922 г. — Асен Миланов, български актьор († 1997 г.)

1929 г. — Лев Яшин, съветски футболист († 1990 г.)

1938 г. — Кристофър Лойд, американски актьор

1943 г. — Катрин Деньов, френска актриса

1944 г. — Красимир Костов, български кинооператор

1946 г. — Робертино Лорети, италиански певец

1949 г. — Арсен Венгер, френски треньор по футбол

1952 г. — Джеф Голдблум, американски актьор

1954 г. — Любомир Начев, български политик († 2006 г.)

1957 г. — Милка Йорданова, българска акробатка

1958 г. — Кийт Паркинсън, американски художник († 2005 г.)

1959 г. — Димитър Велев, български учител и поет

1964 г. — Мариелка Баева, български политик

1988 г. — Янко Георгиев, български футболист

1990 г. — Нина Рангелова, българска плувкиня